Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— По-точно казано е какво правиш ти тук? — попита Джеф. Той мразеше полицейските управления. Дори минаването покрай някое от тях го караше да се чувства виновен за нещо.

— Бащата на оная мръсница извикал ченгетата, съобщил за подозрителна кола в квартала. Те ме натикаха тук.

Джеф погледна към вратата.

— Нали ти казах да се махаш оттам, по дяволите?

— Какво — да не би вече да не ми е позволено да си паркирам колата на обществено място? Не правех нищо лошо. Тази страна се превръща в шибана фашистка държава, щом човек не може дори да си седи в колата и да изпуши няколко цигари…

— Може би не трябва да викаш толкова — предупреди Уил и вдигна пръсти до устните си.

— А може би ти не можеш да си вдигнеш оная работа — изстреля в отговор Том.

— Добре, добре — едва сдържайки усмивката си каза Джеф. — Уил е прав. Нали не искаш да прекараш нощта в килията?

— И за какво ще ме задържат? Не съм направил нищо, мамка му. Не могат да ме арестуват.

— Вече са го направили — възрази Уил.

— Какво разбираш ти, мамицата ти? Не съм арестуван, тъпанар такъв.

— Тогава какво правим тук?

— Не зная ти какво правиш тук. Дяволски сигурен съм, че не съм те молил да идваш. За какво го домъкна все пак? — Том попита Джеф.

— Радвай се, че го направих — отговори Джеф. — Ченгетата ще те пуснат само при условие, че някой друг те откара вкъщи. Смятат, че си прекалено емоционално нестабилен — техни думи, не мои — уточни Джеф, — за да сядаш зад волана точно сега. Честно казано, склонен съм да се съглася с тях.

— Емоционално неста… какво? Какви ги дрънкат, да им го начукам? Шибани фашисти — изломоти Том.

— Чуй — каза Джеф. — Имаш късмет, че те пускат само с предупреждение.

Един полицай провря глава през вратата.

— Как вървят нещата тук? Той поохлади ли се?

— Нямате право да ме държите тук — провикна се Том.

— Още се пали — кисело констатира полицаят.

— Ще се оправи — каза му Джеф. — Дайте ни още няколко минути. Какво ти става? — обърна се към Том веднага, след като полицаят се махна. — Да не искаш да те арестуват?

— За какво?

— Задето си такава остра драка — измърмори не съвсем нечуто Уил.

— Какво каза?

— Той каза, за преследване — измисли си Джеф.

— Преследване? Никого не съм преследвал.

— Цял ден следиш Лейни; спречкал си се с нея във фризьорския салон; паркирал си пред къщата на родителите й за повече от час…

— Паркирах по-надолу по улицата.

— Пак се смята за преследване. Колко още козове искаш да дадеш на Лейни?

— Нищо няма да й дам на тази кучка.

— Тогава трябва да се успокоиш. Бъди разумен. Покажи смирение. Никакви подобни глупости повече, Том, иначе ще изгубиш всичко.

— Аз вече изгубих всичко — простена Том, свлече се на металния сгъваем стол и зарови глава в дланите си.

За миг Уил си помисли, че ще се разплаче и действително му стана мъчно за него.

Точно в този момент обаче Том вдигна глава и се засмя.

— Достатъчно ли съм смирен? — попита той и намигна.

— Много по-добре е — каза през смях Джеф.

— Мамка му — изруга Уил.

— Добре. Мислиш ли, че си готов да си тръгнеш оттук?

— Той няма да ми кара колата. — Том насочи обвинителен пръст към Уил.

— Чудесно. Аз ще карам твоята кола — каза Джеф. — Уил, ти можеш да караш моята.

— Мен ме устройва.

— Добре, сега какво ще кажеш на ченгетата? — Джеф попита Том.

— Че съжалявам и че ще бъда добро момченце — отговори той.

— Ще стоиш ли настрани от жена си? — попита няколко секунди по-късно полицаят, който го бе довел.

— Няма да я докосна и с триметров прът.

— Добре — каза полицаят. — Защото, според мен, първата й работа на сутринта ще бъде да поиска ограничителна заповед срещу теб.

— Мамка му, какво…

— Том — предупреди го Джеф.

— Както и родителите й. А щом веднъж го направят, ръцете ни са вързани. Ще трябва да те арестуваме, ако само се доближиш до тях.

Копелета…

— Виж — каза полицаят. — Разбирам раздразнението ти. Наистина. И моята бивша ми стовари същите лайна. Обаче нищо не можеш да направиш, освен да влошиш нещата. Повярвай ми.

— Повярвай ми — повтори Том. — Защо хората не спират да повтарят това?

— Готов ли си? — попита Джеф.

Том се пресегна към списанието, което бе разглеждал преди появата на Джеф.

— Имате ли нещо против да взема това? — попита той. — Тъкмо бях започнал да чета една статия…

— Моля.

— Благодаря.

— И не се забърквай в неприятности — подвикна полицаят, докато минаваха край рецепцията в главното фоайе към изхода. Една полицайка се усмихна на Джеф.