Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Само Джеф остана изправен.

— Входната врата се отваря — съобщи той, а Уил затвори и мълком изрече молитва.

Моля те, нека това да е сън, пожела той. Моля те, нека се окаже, че спя на дивана във всекидневната на Джеф, унесен в сладки сънища за романтични разходки покрай океана и меки целувки на улицата. Моля те, не допускай нищо от това да се случва.

— Кой е? — чу се да пита.

— Сузи.

— Какво прави?

— Просто стои там и се оглежда — отговори Джеф. — Чакай. Сега идва насам.

— Какво? Мамка му.

Уил надникна през отворения страничен прозорец, когато Сузи притича по алеята пред къщата, пресече улицата, без да се оглежда и се отправи по права линия към колата на Том. Носеше панталон и синя риза с дълъг ръкав, въпреки смазващата горещина. Големи тъмни очила скриваха по-голямата част от лицето й. Но дори и с очилата, Уил позна, че бе уплашена.

— Какво правите тук? — попита направо, въртейки глава между Том и Джеф на предната седалка и Уил на задната.

— И ние можем да те питаме същото — отговори Том, вече изправен.

— Трябва да си вървите — каза Сузи, многозначително втренчена в Уил. — Веднага.

Погледна обратно към Джеф.

— Моля ви.

— Проблем ли има? — попита Джеф.

— Моля ви, преди да ви е видял…

— Ти си женена — по-скоро констатира, отколкото попита Уил.

Сузи наведе глава и не каза нищо.

— Казах ти — подчерта Том.

— Моля ви, просто си вървете — не му обърна внимание Сузи.

— Сузи? — долетя нехаен мъжки глас откъм „Талахаси Драйв“ номер сто двайсет и едно. — Какво става там?

Брадичката на Сузи увисна към гърдите й, рамене й се сринаха.

— Той идва насам — съобщи Том.

— Бързо — каза Сузи. — Имате ли карта?

— Какво?

— Карта на улиците. Моля ви, кажете ми, че имате в жабката.

Джеф отвори жабката и почна да тършува из бъркотията вътре. Пръстите му докоснаха разкъсано пакетче дъвки, смачкани на топка стари салфетки и нещо лепкаво, което дори не искаше да знае какво е.

— Проблем ли има? — попита мъжът, докато се приближаваше. Беше облечен всекидневно, в панталони с цвят каки и риза за голф на сини и златни райета, но иначе изглеждаше почти, както го бе описал Том, помисли си Уил, забелязвайки широките рамене и големите ръце на мъжа.

— Изгубили са се — каза Сузи малко по-бодро от необходимото.

— Просто помолихме дамата да ни упъти. — Джеф демонстративно разгъна голямата неудобна карта, която по някакво чудо бе успял да намери в дъното на жабката. — Опитваме се да разберем къде, по дяволите, сме.

Мъжът се приведе и загорялото му лице изпълни страничното стъкло до шофьора, докато избутваше Сузи настрани. Тя отстъпи няколко крачки назад, по-близо до мястото на Уил. Нужна му бе цялата воля, за да не се пресегне да я хване за ръката.

— Боя се, че жена ми не е много добре с ориентирането. Нали така, миличка?

— Боя се, че да.

Боиш се от нещо, помисли си Уил.

— Не ви ли познавам? — мъжът попита неочаквано Джеф.

Уил установи, че е затаил дъх.

— Не мисля — небрежно отговори Джеф.

— Напълно сигурен съм, че сме се срещали някъде. Наблизо ли работите?

— М-не. Работя в Уинууд. Фитнес „Елит“ на „Североизточна Четирийсета“ Знаете ли го?

— Не бих казал. Персонален треньор ли сте?

— Джеф Райдъл, на вашите услуги.

— Може пак да си поговорим за това някой ден. Коя улица търсите? — попита, свивайки пръстите на ръцете си.

На Уил му се стори, че забелязва синини по кокалчетата му. Той стрелна с поглед лицето на Сузи.

— Опитват се да намерят „Миракъл Майл“ — каза тя, избягвайки проницателния поглед на Уил. Беше се вторачила в краката си и използваше очилата си като щит срещу любопитните му очи.

— „Миракъл Майл“? Всеки знае как да намери „Миракъл Майл“.

— Всеки, освен приятеля ми тук — каза Джеф, извивайки очи към Том.

— Вече можеш да се прибираш, миличка — меко каза мъжът, макар да бе ясно, че това не е предложение. — Аз ще се погрижа за това.

Сузи отстъпи назад от колата.

— Успех — изрече право към Уил. После се обърна и забърза по алеята към къщата, без да се обръща.

— Благодаря ви за помощта — подвикна след нея Джеф.

— „Миракъл Майл“ — изрече мъжът, сякаш мислеше съсредоточено. — Я да видим. Кой е най-добрият начин да се стигне оттук? Навярно, по Андерсън роуд.

— Андерсън роуд ли? — попита Том.

— Идете до края на тази улица, завийте наляво и карайте две пресечки направо, после пак наляво и на следващия светофар вдясно. Това е Андерсън. Карайте по него, докато не стигнете до „Миракъл Майл“.