Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

— Внимателно. Ще го счупиш. — Сузи се разсмя. — А искам всичко да е перфектно, когато нахраня алигаторите с копелето.

— Не мисля, че има алигатори в Сан Франциско.

— Ще направим малко отклонение — поясни Сузи. — Нали нямаш нищо против? От години си мечтая за този момент.

— „Евърглейдс“, идваме — каза Кристин, вдигна отново чантата и я метна на задната седалка.

— На колко години е тази кола, между другото? — попита Сузи, седна на пасажерското място и отново си събу обувките. — Напомни на Дейв да ти купи нова. — Тя пак се разсмя, но смехът замря в гърлото й, когато видя укорителното изражение на лицето на Кристин. — Извинявай. Това май не беше много смешно.

— Господи, Сузи — изстена Кристин. — Как можа всичко да се прецака така?

— Всякакви неща се случват — заяви Сузи. — Неща, които не очакваш. Неща, които не си планирал.

— Единственият, който трябваше да пострада, беше Дейв. Уил не трябваше да бъде прострелян. Том и Джеф не се предвиждаше да умрат.

— Удивително е, нали? — съгласи се Сузи. — Мислиш си, че си изпипал всичко, а после нещо се случва, някой казва нещо, дето не е по сценария и то променя всичко.

— Накрая трима души са мъртви.

— Ние сме живи. Аз най-сетне съм свободна от онова чудовище. — Сузи хвана ръката на Кристин в своята и я вдигна до устните си.

Кристин бързо се огледа през страничния прозорец.

— Не бива. Не тук.

— Всичко е наред — каза Сузи. — Вече никой не може да ни нарани.

— Няма да позволя на никого да те нарани отново — обеща Кристин, изучавайки прекрасното лице на Сузи, сините очи, в които за пръв път бе погледнала, когато бе още уплашено младо момиче на шестнайсет години. Не мога да си намеря портмонето, беше се нахвърлила тя на Сузи при един от първите им сблъсъци. Да имаш нещо общо с това?

Сузи е права, мислеше си Кристин, докато потегляше с колата. Случват се неща, които нито си очаквал, нито си планирал. Кой можеше да предвиди, че две самотни момичета, настанени в дом, поверени на безразличните грижи на социалните служби, не само ще се влюбят, но и ще изковат толкова силна връзка помежду си, колкото никоя от тях няма да почувства отново, че любовта им ще издържи на раздяла и разстояния, съпрузи и любовници, на разочарование и отнемане на илюзиите, на времето и обстоятелствата?

Това, че се намериха отново, само по себе си беше чудо. Сузи току-що се бе нанесла в „Корал Гейбълс“ със съпруга си насилник. Веднъж, когато се бе почувствала отчаяна и самотна, й бе хрумнало да потърси Кристин в Интернет и бе открила, че работи в Саут Бийч, в бар, наречен „Дивата зона“. Един следобед, когато Дейв беше в болницата, тя се бе отбила, без да е сигурна, дали Кристин щеше изобщо да си спомни коя е.

Познаха се моментално, годините изчезваха като избледнели стари снимки, докато двете набираха скорост, споделяха си интимните, понякога сърцераздирателни подробности от живота, откакто се бяха разделили. Кристин разказа на Сузи за Джеф. Сузи й разказа за Дейв. Не се мина дълго и те измислиха план, как да използват единия, за да се отърват от другия.

Побоищата на Дейв ставаха все по-лоши, с нарастваща честота и ярост. Не можеха да си позволят да чакат още дълго.

А после всичко неочаквано си бе дошло на мястото. Уил се бе появил на прага на апартамента им, носещ със себе си неприятни спомени, възраждащ стари съперничества и създаващ нови. Изплуваха стари свади; изковаха се нови връзки.

Време беше Сузи да се покаже на сцената.

Няколко умело подбрани реплики бяха търкулнали топката.

После пък Лейни бе напуснала Том, от което той стана още по-яростен и от преди, а Ели се бе обадила на Джеф с известието за предстоящата смърт на майка им, което го остави уязвим и объркан. След това вече беше въпрос на отгатване кога да се настъпи и кога да се отстъпи, кои копчета да натиснеш и кои струни да дръпнеш, колко силно да провокираш и колко тихо да стъпваш. Смъртоносна комбинация от ловкост и спонтанност, от женски хитрини и мъжка самонадеяност, от възможности и тото — шансове.

И двете жени бяха изиграли своите роли красиво. И макар да им беше трудно, понякога дори невъзможно, да стоят надалеч една от друга, щом веднъж планът им бе задействан, те се бяха съгласили да сведат контактите си до минимум, докато не се свърши работата. Естествено, никоя от тях не би могла да предвиди скоростта, с която се бе развило всичко, колко бързо тържественият валс бе деградирал до конвулсивен джаз, колко бързо бавната въртележка се бе завихрила безконтролно, превръщайки се в смъртоносно влакче на ужасите.