Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Обаче имаш повече от един пистолет — напомни му Джеф, — и нито един не е регистриран. Кой ще докаже, че един от тях не е бил на Дейв? Че не е дошъл тук, за да ме убие?

Том изсумтя подигравателно. Напълно в стила на Джеф да завърти всичко около себе си. В крайна сметка, проблемът на Джеф беше решен с един куршум от пистолета на Том. А сега именно Том трябваше да се справя с последиците, докато Джеф отпрашва към залеза с момичето на своите мечти.

Няма начин, помисли си Том. Не и този път.

— Освен това — продължи Джеф, — сигурен съм, че все някой е чул изстрела. Не можем просто да се измъкнем оттук с труп. Най-вероятно хората вече слухтят, някой се е обадил в полицията.

Том премисли тази последна информация и реши, че Джеф навярно има право. Полицията най-вероятно вече беше на път. Което не му оставяше много време да довърши онова, заради което беше дошъл тук.

— Значи, ти още веднъж излизаш победител. Настоящ и бъдещ шампион.

— Нещо не е наред ли? — попита Джеф.

— Че какво може да не е наред?

— Трябва ние да се обадим в полицията. — Джеф се пресегна за телефона, решил да не обръща внимание на хапливия подтекст в думите на Том. — Да им кажем какво се е случило, преди да са пристигнали. Това ще покаже, че не крием нищо.

— Не съм сигурен. Бих казал, че ти криеш доста неща.

— Какво би трябвало да означава това? — Раздразнението на Джеф нарастваше. Какво му ставаше на Том? Да, навярно му бе спасил живота, като се появи навреме, но от друга страна, тъкмо неговата мудност бе изложила живота на Джеф на опасност. А сега, точно когато му бе нужно време да си подреди мислите, да си подготви историята за пред полицията, точно когато всичко се канеше да се нареди както трябва, Том почваше да капризничи без никаква причина. Явно беше пиян. Напълно бе възможно и да е в шок. — Виж. Защо не седнеш? — предложи Джеф, пренебрегвайки болката си. — Току-що уби човек. Това никога не е лесно.

— По-лесно е, отколкото си мислиш — многозначително отговори Том.

— Ще ти донеса чаша вода. После ще се обадя в полицията.

— Няма да се обаждаш на никого. — Том вдигна пистолета и го насочи към главата на Джеф.

— Какво, по дяволите, правиш?

— На какво ти прилича?

— Добре, достатъчно ми беше всичкото това…

— Че кога нещо ти е било достатъчно? — ядосано попита Том. — Каквото и да било?

— За какво говориш?

— Говоря за това, че не ти е било достатъчно да чукаш Кристин и Сузи, и сигурно половината Флорида, ами е трябвало да се хвърлиш и на Лейни?

— Какво? Ти да не си луд? Мислиш, че чукам жена ти?

— Отричаш ли?

— Разбира се, че отричам. Ти си най-добрият ми приятел. За Бога, Том, помисли само какво говориш. Знаеш, че не бих…

— Зная, че тя е идвала у вас.

Джеф панически взе да рови в паметта си кога за последен път Лейни е била в апартамента му.

— Тя не е… Чакай малко. Добре. Да. Кристин ми каза, че онзи ден Лейни се отбила. Искала да говоря с теб, но мен ме нямаше вкъщи. Дори не съм я видял. Питай Кристин, ако не ми вярваш. Или пък Уил. Той е бил там. Той ще ти каже.

— Той вече ми каза.

— Добре, тогава…

— Разказа ми всичко за теб и Лейни.

— За какво говориш? — попита отново Джеф.

Разнесе се гръмко тропане.

— Джеф… Том… — провикна се от другата страна Уил. — Моля ви, пуснете ме.

— Слава Богу — с облекчение изрече Джеф. — Явно е станало колосално недоразумение… — Той вървеше към вратата, когато усети остра болка да раздира гърдите му, последвана почти незабавно от друга. — Какво, по…? — започна Джеф, когато трети куршум от пистолета на Том се заби дълбоко в плътта му, завъртя го обратно и го повдигна от пода с танцьорска грациозност. Четвърти куршум го запрати по лице на кревата, устата и носа му изчезнаха в гънките на изпомачканите бели чаршафи. Ароматът на Сузи тутакси го обгърна, сякаш тя го поемаше в обятията си. „Обичам те“ — чу шепота й в ухото си и тези думи заглушиха всички останали звуци.

— И аз те обичам — каза той.

Джеф почувства меките й нежни устни върху своите.

А после вече не чувстваше нищо.

Уил стоеше пред вратата на стаята, когато Том я отвори и го вкара вътре.

Първото нещо, което видя, беше Дейв, легнал по очи на пода в тъмна локва от собствената си кръв.

Второто нещо, което видя, беше Джеф, проснат върху неоправеното легло, лицето му наполовина заровено в чаршафите, мъртвите му очи се взираха в тавана.

Третото нещо, което видя, беше Том, застанал по средата на стаята, глупавото му лице бе самодоволно ухилено, в протегнатата си ръка държеше пистолет.