Джой Филдинг: Бар „Дивата зона“

Джеф отвори вратата.

— Крайно време беше — каза той.

Дори не усети удара, докато не падна на пода, не разбра какво го бе ударило, докато не видя юмрука на Дейв да се стоварва отново върху него.

— Къде е тя, копеле такова? — изкрещя Дейв, затиснал гърдите му с колене. — Сузи, излизай веднага, ако не искаш гаджето ти да стане на кървава пихтия.

— Няма я тук — изломоти Джеф, мъчейки се да се изправи. Какво беше станало, по дяволите? Къде беше Том?

— Няма я, друг път. Сузи, предупреждавам те. Не ме карай да идвам да те търся.

— Казвам ти — извика Джеф. — Тя не е тук.

— Лъжеш.

Джеф не можеше да си спомни кога за последно го бяха удряли изневиделица. Мъчеше се да си проясни главата, стаята бавно се връщаше на фокус, макар да продължаваше да се върти. Не трябваше да става така, мислеше си той. Какво, по дяволите, се случваше?

Влачейки Джеф за врата, Дейв повдигна кувертюрата и надникна под леглото.

— Къде, по дяволите, е тя?

— Нямам представа.

— Може би ще преосмислиш отговора си. — Блъсна го отново, този път със силен удар в корема, който изкара въздуха на Джеф. — Пак те питам, къде е тя? И моля те, не ми казвай, че не знаеш. Аз съм лекар, забрави ли? Зная къде точно ще те заболи. — Дейв заби пръсти между две от ребрата на Джеф, за да му илюстрира казаното.

— Тръгна си. Преди около половин час.

— Къде отиде?

— Не зная. — Джеф изпищя от болка, когато пръстите на доктор Бигълоу се забиха още по-навътре в плътта му. — Каза, че не можела да продължи с това и се връща вкъщи.

— Колко удобно — отбеляза Дейв. — Защо ли не ти вярвам? — Стиснатият му юмрук отново намери челюстта на Джеф. — Сега ще броя до три — продължи той, когато вратата зад гърба му започна тихичко да се отваря, — и после ще започна да чупя всяка кост по тялото ти.

Главата на Джеф се въртеше, чувстваше, че челюстта му е строшена. Зрението му се замъгли; всеки момент щеше да изпадне в безсъзнание. Къде, по дяволите, е Том, питаше се той. Стаята започна бавно да потъва в тъмнина, която се приближаваше все повече.

— Едно… две…

Изтрещя изстрел.

Гърбът на Дейв се изви назад, раменете му се сковаха, очите му се разшириха едновременно шокирано и невярващо, после се замъглиха и замръзнаха, той се наклони напред и накрая се срина като парцалена кукла върху Джеф.

— Три — чу се глас от сенките.

На Джеф му бе нужна цялата сила, за да отмахне Дейв от гърдите си. Знаеше, че е мъртъв, още преди да види кръвта, която струеше отпред на ризата и оформяше широк кръг около сърцето му. Джеф стрелна поглед към фигурата, застанала на прага, облегна гръб на леглото и с мъка опита да си поеме дъх.

— Том! Господи. Какво стана? Къде, по дяволите, беше?

— Оплакваш ли се? — Том затвори вратата зад гърба си като я изрита с петата на черния си кожен ботуш.

— Мамка му, човече, в никакъв случай.

— Къде е Сузи?

— Пратих я навън да хапне нещо, казах й да не бърза, защото трябва да се погрижа за няколко неща и ще се срещнем пак тук след няколко часа. Исках да има алиби. Тя няма представа какво става.

— Джентълмен, както винаги.

На Джеф му се стори, че долавя нотка на сарказъм в тона на Том, но го отдаде на звънтенето в ушите си.

— И какво правим сега? — попита Том.

Преди да отговори Джеф си пое няколко пъти дълбоко дъх. Болеше го като говори. Главата му бумтеше, челюстта му пулсираше. Трябваше да обмисли нещата много внимателно. Първоначалният план беше да подмами Дейв в мотела, като му кажат, че Сузи е там — нещо, което Кристин бе изпълнила с присъщата си вещина и финес. Само че, вместо Сузи, Дейв щеше да завари Джеф и Том да го чакат. Тогава двамата щяха да го принудят да шофира до „Евърглейдс“, където щяха да го застрелят и да потопят тялото му в някое пълно с алигатори блато. Само че Дейв се бе появил по-рано, а Том по-късно, което тотално бе объркало нещата.

— Всичко се промени — каза на глас Джеф. При всяка дума през челюстта му преминаваха спазми.

— В смисъл?

— Ами, като за начало, вече не се налага да се отърваваме от тялото на Дейв.

— Как така?

— Беше си явна самоотбрана.

— Не ти уби тоя гъз — напомни му Том. — Аз го направих.

— Пак си е законна самоотбрана. Ти го уби, за да ме спасиш.

— Само дето копелето няма пищов — отбеляза Том и претърси за всеки случай Дейв. — Полицаите ще кажат, че съм приложил превишена сила.

— Гледаш прекалено много телевизия — каза Джеф, едва процеждайки думите през увисналата си уста.

— Вече нямам телевизор, забрави ли? Гръмнах го.