Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Ти, лъжлив педал!

— Нали попита какво е правила тя тук онзи ден? И какво мислиш, че е правила?

Думите удариха Том право между очите и той се завъртя, сякаш наистина беше прострелян, после избухна в сълзи и се свлече на пода.

Уил се взираше в безформената купчина пред него, давайки си сметка, че този път бе отишъл прекалено далеч.

— Иди си вкъщи, Том — каза той, а главата му бумтеше. — Изглеждаш изтощен. Иди да поспиш. Прав си. Това са простотии. Няма нищо между Лейни и Джеф. Аз си го измислих. Кълна се…

Но Том вече се бе закрепил на крака и скочи към вратата с пистолета в ръка.

— Копеле гадно — ревеше той. — Ще те убия, нещастен мръсник такъв.

— Том, махни пистолета — изкрещя Уил след него.

Том рязко спря. Обърна се и насочи своя „Глок“ 23 право в главата на Уил.

— Стой точно, където си, братле — каза той. — Ти не си поканен на това парти.

И после замина.

— Уил, успокой се — говореше Кристин. — Не разбирам нищо от това, което казваш. — Тя хвърли притеснен поглед към шефа си, който я наблюдаваше от коридора, видимо недоволен от всичките „спешни“ обаждания за нея тази нощ. Първо Джеф се бе обадил с актуалните новини — Сузи още спяла; всичко било под контрол; той успял да се свърже с Том. Сега пък Уил бе на телефона и бърбореше несвързано за Том и Лейни и един Бог знае за какво още.

— Уил — повтори тя. — Трябва малко по-бавно да ми кажеш какво точно се е случило. — И тя невярващо изслуша подробностите за караницата между Уил и Том. Мамка му, помисли си Кристин. Облегна глава на стената и почувства студенината й по кожата си. На мъжете може да се разчита да направят всичко толкова дяволски сложно. — Не. Не се обаждай в полицията — прошепна тя и закри уста с ръка, за да не чуе шефът й. — Само ще навлечеш неприятности на Джеф. Аз ще му се обадя и ще му кажа какво се е случило. Той знае как да се оправи с Том. Не. Стой, където си. Не прави нищо. Моля те, остави ме да се оправя с това. Става ли? Обещай ми, че ще стоиш мирен.

Кристин затвори телефона и се обърна със сладка усмивка към шефа си.

— Само още едно обаждане, Джо. После свършвам. — Тя не продължи с обещанията — неспазените обещания бяха за мъжете в този свят. Мъже като Уил, който обеща да стои мирен, когато и двамата знаеха, че няма да го направи. Мъже като Джеф, който се зарече, че всичко е под контрол, когато изобщо не беше. Мъже като Норман, който я увери, че ще й хареса вкуса на огромния му тежък език в малката й невинна уста. Мъже като Рон, който й бе казал, че ще й е приятно, когато разкъса девствеността й. Дотук с обещанията, помисли си Кристин и измъкна една омачкана визитна картичка от сутиена си и погледна номера. Добре, че не я беше изхвърлила, каза си и набра цифрите с дългите си виненочервени нокти.

Телефонът се вдигна по средата на първото позвъняване.

— Доктор Бигълоу — излая гласът, вече раздразнен.

— Дейв? — попита Кристин, изненадана от треперенето на гласа си. Мога ли наистина да направя това, запита се тя.

— Кой е?

— Аз съм Кристин, барманката от „Дивата зона“.

— Жена ми там ли е? — попита Дейв без предисловие, очевидно не бе в настроение за игрички.

— Не. — Кристин си пое дълбоко дъх и се подпря с длан на стената. — Но зная къде е.

Мълчание.

— Тя е в мотел „Южняшки комфорт“ до аерогарата — продължи без подкана Кристин. С изговарянето на думите гласът й стана по-силен. — Стая 119.

Уил стоеше по средата на всекидневната, без да мърда. Прочувствените молби на Кристин още звъняха в ушите му. Стой, където си. Не прави нищо. Обещай ми, че ще стоиш мирен.

Само че как можеше просто да си стои в апартамента и да не прави нищо? Лекомислените му лъжи бяха подпалили пословично късия фитил на Том и сега той бе на път за мотела, не за да помогне на Джеф с плана му, а за да осъществи собствения си убийствен план. Така че как можеше Уил просто да стои там и да не прави нищо?

Отново си помисли да се обади в полицията, но Кристин го бе предупредила, че така само ще навлече неприятности на Джеф и навярно беше права, както за повечето неща. Брат му вече си имаше достатъчно неприятности благодарение на него. Помисли си, дали да не се обади на Джеф и да го предупреди за Том, но как щеше някога да му обясни ужасните неща, лъжите, които бе наговорил? Не, по-добре бе да остави Кристин да се оправи с всичко.

И все пак не можеше просто да стои там. Не можеше да позволи брат му да плати — за пореден път, — за собствените му безсмислени действия. Поне веднъж в живота си трябваше да спре да мисли и да направи нещо.