Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Казвам само, че навярно си й изкарал акъла от страх.

— Дяволски си прав, че съм й изкарал акъла. Тъпата курва заслужаваше да й изкарат акъла. И няма никого да напуска, мога да ти се закълна.

— ’Щото ти е жена, така ли? — попита Уил, стараейки се да накара Том да говори, да не си тръгва, да не доставя онези пистолети на Джеф.

— Докато смъртта ни раздели — каза Том.

— Значи имаш право да й изкарваш акъла.

— Имам право да правя с нея каквото си искам.

— Например да я пребиваш, ако не те слуша?

— Ако съм в такова настроение — съгласи се Том.

— Кажи ми тогава — подкачи го Уил, — по какво се различаваш от Дейв?

— Какво?

— Защо Дейв да заслужава да умре, а ти не?

— За какво говориш, мамка му?

— На мен ми се струва, че си скроен по същата кройка.

— Говори на английски, мама ти стара.

— Чуваш ли се какво говориш изобщо? — сопна се Уил. — Някога продължавал ли си която и да било мисъл до логическите й изводи?

— Мисля, че логическият извод точно в този момент е да ти отгърмя един.

— Опитвам се да ти кажа, че се каниш да убиеш човек, задето мисли точно като теб — възрази Уил, не съвсем убеден накъде бие, но решен да продължи, въпреки всичко. — Задето се опитва да си задържи жената. Струва ми се, че ти би трябвало да се възхищаваш на такъв човек.

Том изглеждаше объркан.

— Това е различно.

— Защо да е различно? — Уил почувства устата си пресъхнала. Беше замаян, искаше му се чаша вода. Не можеше да продължава така до безкрайност. Беше само въпрос на време, преди Том — пиян, надрусан и какъвто си беше глупав, — да се умори от цялата тази увъртяна софистика и да си тръгне.

И все пак, съдбоносно важно бе да го задържи там, да го пази далеч от Джеф. Ако Уил успееше да ги държи на разстояние един от друг, поне за тази нощ, тогава може би щеше да се избегне трагедията, която бе сигурен, че се задава.

— Така ’щото.

— Защото Джеф казва така?

— Защото е така.

— Ще помогнеш на брат ми да убие човек, понеже Джеф си пада по жена му. — Беше по-скоро констатация, не въпрос.

— Разбира се. — Том сви рамене. — Защо не?

— О, не зная. Защото е неморално? Защото е незаконно? Защото е глупаво и ще ви хванат?

— Няма да ни хванат.

— Всеки престъпник говори така. Кажи ми, Том, ти какво ще спечелиш от това?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, очевидно Джеф ще получи момичето. Но ти какво ще получиш? Да не би да ти плаща?

Том изглеждаше искрено обиден.

— Разбира се, че не.

— Значи той получава момичето, а ти — удовлетворението от добре свършената работа?

— Предполагам.

— Ако приемем, разбира се, че няма да свършите в редицата на смъртниците.

— Това няма да се случи.

— И защо? Понеже никога досега не сте се прецаквали?

— Джеф не се прецаква.

— Той не, но ти — да. Или си забравил какво стана в Афганистан?

— Какво знаеш за това?

— Зная, че си се прецакал — отговори Уил и отново изпита усещането, че е стъпил на опасна почва, но вече не можеше да се върне назад. — Зная, че Джеф се върна вкъщи с медал, а тебе те изритаха по задника.

— Предполагам, че все така става — каза Том и злобно присви очи. — Джеф винаги излиза сух от водата. Винаги печели. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всеки друг, братле. Той открадна Сузи Нара направо изпод теб. О, почакай. Тя всъщност никога не е била под теб, нали така? Джеф ми каза, че имаш малък проблем с тая работа.

— Върви по дяволите. — Какво точно бе казал Джеф на този кретен? Джеф не е съвсем господин Дискретност, чу отново думите на Кристин.

— Я кажи, че забравих, как й беше името? На онази, заради която са те изхвърлили от „Принстън“?

— Добре, достатъчно. — Брат му със сигурност не бе разказал на Том за Ейми.

— Абигейл? Ани? И, сетих се. Ейми!

Трябваше и той да се сети, и да не се доверява на брат си.

— Можеш да се обзаложиш, че Джеф не би позволил на никого да му отнеме момичето — продължи да се подиграва Том. — Той щеше да я чука отпред, отзад, отстрани и повярвай ми, когато Джеф чука някое момиче, то не мърда от него.

— Като Лейни ли? — подхвърли Уил, отвръщайки на удара, без да се замисли.

— Какво?

— Джеф и твоята жена ли е чукал отпред, отзад и отстрани? Тя не мръдна ли?

— За какво говориш?

— Говоря за Джеф и Лейни — изкрещя Уил и думите рукнаха от устата му, като струя вода от развален кран. Той искаше да ги спре, но не можеше. Те не преставаха да се изливат. — Какво има, Том? Да не би да си нямал представа, че най-добрият ти приятел чука жена ти?