Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

Тя изглеждаше потресена.

— О, Джеф. Толкова съжалявам.

— Не е кой знае какво.

— Разбира се, че е. Сигурно си се почувствал така, сякаш те изоставя отново.

Джеф почувства как очите му преливат от сълзи и зарови лице в меката, благоуханна коса на Сузи.

— Сякаш си вътре в главата ми — прошепна той.

— Надявам се — каза тя. — Защото ти си в моята.

Шофьорът се покашля и спря пред входа на мотел „Южняшки комфорт“.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но… как ви се вижда това място тук? Изглежда най-доброто наоколо.

— Удря „Бейшор“ в земята — увери го Джеф и затършува за дребни в джоба си.

— Него не го зная — каза шофьорът и прибра парите, без да предложи ресто.

Джеф стискаше здраво ръката на Сузи, докато излизаха от таксито. Въобразяваше ли си или тя наистина трепна, когато обви кръста й с ръка? След приблизително десет минути с ключа в ръка, те вървяха по коридора, застлан с килим в бежово и червено, към стаята си в самото дъно.

— Прави любов с мен — прошепна тя веднага, щом се озоваха вътре.

Той нямаше нужда да го молят втори път. В следващия миг устните му бяха върху нейните, събличаха си дрехите един на друг, стовариха се върху двойното легло. Джеф чу глас, който казваше: „Обичам те“, последван тутакси от друг, повтарящ същото, гласовете им се сляха, също като телата.

Едва след като свършиха и вече лежаха свити в прегръдка, той забеляза дълбоките белези отстрани на кръста й.

— Какво е това? — попита и внимателно прокара пръсти по жестоките червени следи.

— Нищо. — Сузи потръпна от болка въпреки лекото докосване. — Вече няма значение.

— Има значение. Какво, в името на Бога, ти направи това чудовище? Кажи ми — настоя Джеф. — Моля те, Сузи. Кажи ми какво ти направи?

Тя кимна, затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Той ме чу като говорех с тебе по телефона снощи. Изпадна в ярост. — Тя вдигна ръка към главата си и потърка чело, докато то не почервеня. — Удари ме с колана си. Продължи да ме налага.

— Шибано лайно!

— Каза, че това е само намек за онова, което ще се случи, ако някога отново говоря с теб.

— Кълна се, ще му строша шибания врат.

— Цяла нощ не мигнах, планирах бягството си, но той си остана вкъщи предобед и не можах да си тръгна веднага. За щастие, имаше уговорен ангажимент следобед, който не можеше да пропусне. Заповяда да не помръдвам и мускул, каза, че мога да ходя най-много до банята, докато се върне. Взе ми всичките пари, ключовете на колата и както ти казах, и личната карта. Обаче аз си бях скрила няколко долара и веднага, щом тръгна, ги взех и хукнах. Отидох право на аерогарата. При теб.

— Постъпила си по най-правилния начин.

— Трябва да напуснем Маями — каза тя.

— Какво?

— Ще идем някъде, където никога няма да ни намери. Ню Йорк, може би. Винаги съм искала да видя Ню Йорк.

— Сузи… — започна Джеф.

— Или Лос Анджелис, или пък Чикаго.

— Сузи…

— Дори не е нужно да е голям град. Може и някой по-малък, по-незабележим. Наистина няма значение къде ще отидем, стига да сме заедно и да напуснем Маями, преди да ни е открил.

— Не можем — простичко каза Джеф.

— Защо не? Защо да не можем?

— Като за начало, аз нямам никакви пари.

— Не ни трябват пари. Ти ще си намериш работа. Веднага, щом се настаним. И аз ще си намеря. Ще видиш. Всичко ще се нареди.

— Той ще наеме детективи — възрази Джеф. — А и не можем да прекараме остатъка от живота си като се озъртаме и се боим от сенките си. Не можем вечно да бягаме. Знаеш, че рано или късно, ще ни намери.

— Искаш да кажеш, че сме в капан. — Сузи се разплака. — Казваш, че е безнадеждно.

— Не е безнадеждно. Не и докато сме заедно. Не и докато ме обичаш.

— Обичам те — каза Сузи.

— Тогава всичко ще бъде наред. Обещавам.

— Но как можеш да твърдиш това? Той ще ни намери. Ще убие и двама ни.

— Няма да допусна това да се случи.

— Как можеш да му попречиш?

— Вярваш ли ми? — попита Джеф.

— Да. Разбира се, че ти вярвам.

— Тогава ми повярвай и като ти казвам, че всичко ще бъде наред. Няма да му позволя да те нарани никога повече.

— Обещаваш ли? — умолително изрече Сузи.

— Обещавам. — Джеф затвори очите й с целувка и нежно я залюля в прегръдката си, докато не почувства, че тялото й почва да се отпуска. След няколко минути равномерното й ритмично дишане му подсказа, че е заспала. Джеф почака още няколко минути, за да е сигурен, после се измъкна от леглото, положи нежно главата на Сузи на възглавницата, извади телефона си от джоба на панталоните и отиде в банята. Затвори вратата и набра номера на Том. Все още даваше заето.