Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Предполагам.

— Боя се, че не — каза Таня. — Разполагаме с богато разнообразие на азиатски жени — предложи тя, като че ли азиатците и арабите бяха взаимозаменяеми.

— А някоя от Сингапур? — Том беше чувал колко строги са нравите в Сингапур и как могат да те хвърлят в затвора само за нарушаване правилата на уличното движение, или пък да те налагат с камшик, задето си плюл на улицата. Мамка му, нали едва не екзекутираха едно нещастно американче, понеже драскало безобидни графити на стена? Човек стигаше до извода, че жените им би трябвало да са доста покорни.

— Мисля, че имаме. — Потракване по клавишите на клавиатура. — Мога да ви предложа чудесна млада дама, на име Синамон. Тя е на двайсет и пет, сто петдесет и седем сантиметра висока и четирийсет и седем сантиметра обиколка на талията.

— Размер на бюста?

— Двойно D.

— Естествен?

— Това шега ли е? — попита Таня.

— Добре. Чудесно. Звучи страхотно.

— Трябва ми името и номера на кредитната ви карта.

Том се накани да бръкне в джоба си за картата, но се спря. Не му се искаше да се повтори случката с Клоуи.

— Бихте ли изчакали за минута?

— Разбира се.

Ще стане добре, помисли си той и бръкна в другия джоб, но не намери нищо. По дяволите. Къде я беше сложил?

— Ще ми дадете ли още една секунда?

— Колкото ви е нужно.

Той се втурна нагоре по стълбите, подмина празните стаи на децата си и влезе в превърнатата в кочина родителска спалня. Родителска, каза си наум, светна лампата и издърпа изпомачканите бели чаршафи на леглото, мъчейки се да не гледа към огромното кърваво петно в средата. Тъпата кучка бе покрила с кръв хубавите бели чаршафи, а после тя имаше наглостта да се оплаква. Би трябвало да съди тази глупава „Венера Милоска“, каза си той, когато намери червено-черната си карирана риза на пода в края на леглото. Откри онова, което търсеше, в предния джоб на ризата.

Върна се, хилейки се, до телефона във всекидневната.

— Добре, Таня, бебчо. Тук съм. Готова ли си?

— Име? — попита в отговор Таня.

— Картър — каза Том, потискайки кикота си. — Картър Сьоренсон. — И продиктува номера на кредитната карта на Картър, която бе откраднал от портмонето му преди няколко дни. Дебилът дори не бе разбрал, че липсва, а ако беше, още не бе докладвал на кредитната си компания. Том знаеше това, понеже, след като Картър го бе уволнил, той бе отишъл в „Мейсис“ и бе платил с картата му няколко ризи и нов чифт ботуши. После бе отишъл в бакалията и бе купил шест кашона с цигари и още толкова каси бира.

Дрехи, които Картър не би трябвало да носи, цигари, които не можеше да си позволи, бира, която не трябваше да пие, долнопробни дами, които бе неуместно да посещава — ама, че пич бе тоя Картър, помисли си Том и се разсмя на глас.

— Срамота, Картър, бебчо.

— Извинете. Казахте ли нещо? — попита Таня.

— Някакъв проблем ли има? — запита в отговор Том, затаил дъх. Да не би мълвата да се бе разнесла? Да не би случилото се с Джини вече да обикаляше агенциите за компаньонки в Маями? Дали не го бе докладвала в полицията? Или пък Картър?

— Абсолютно никакъв — каза Таня, обясни му набързо условията на договора и преповтори точния му адрес. — Синамон може да бъде там до половин час.

— Страхотно.

— Благодаря и моля, заповядайте отново.

— Ще го направя. — Том затвори телефона и пак се разхили. — Аз да не съм Уил — представи си брата на Джеф и физиономията му, когато му изтъкна очевидното относно местонахождението на Джеф, как само си беше подвил опашката и бе побягнал, щом узна жестокия факт, че брат му си играе с неговото момиче. — Ха! — триумфално възкликна Том и се зачуди къде, по дяволите, бе Джеф сега, защо още не се бяха чули.

Беше опитал да му се обади, след като го уволниха, но Джеф не вдигна телефона. Нито пък му върна съобщението. Несъмнено се е покрил някъде с Нара и я чука до полуда, помисли Том, запали нова цигара и се упъти пак нагоре по стълбите. Не е лошо да взема един душ, реши той и тогава видя още кръв по белите хавлии до мивката.

— Страхотно — измърмори и извади две чисти хавлии от шкафа. Кучката беше направила същински хаос.

Втренчи се в огледалото над мивката, без да гледа себе си, спомняйки си как Джини бе влязла в антрето, кръглолика, с къдрава руса коса и яркочервени устни. Видя я как си съблича блузата и открива онези огромни като балони гърди. Беше си помислил, че тя можеше да послужи за пример и на Кристин и я бе повел нагоре по стълбите към спалнята, като още по пътя мушна ръце под късата й пола.