Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Шокиран съм — презрително изрече Джеф. — И да, при всички случаи, колкото по-бързо я заровим, толкова по-добре.

— Ти ще отседнеш у нас — заяви Ели. — Кирстен също, ако е дошла.

Този път Джеф не си даде труда да я поправя. Кирстен, Кристин — какво значение имаше?

— Не е.

— И така става. По този начин децата ще те имат изцяло за себе си за няколко дни.

— Те дори няма да ме познаят — рече Джеф.

— Значи е крайно време да направиш нещо по този въпрос.

Джеф се извърна да погледне сестра си. Видя тъгата в очите й и за пръв път разбра, че майката, която тя бе загубила, бе напълно различна жена от майката, която той така и не бе опознал.

— Добре — каза.

Лицето на Ели порозовя от облекчение. Очите й се изпълниха с благодарни сълзи.

— Добре. Ще се обадя на Боб да му кажа, че идваме.

— Защо просто не се срещнем там? Трябва да се върна в мотела, да си събера багажа…

— Донесъл си багаж?

— Познаваш ме.

— Бих искала — призна тя.

— Ти върви, довърши каквото там трябва — каза й той. — Аз ще се върна в мотела, ще взема един душ, ще си събера нещата и след час съм у вас.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Обичам те — каза Ели и гласът й се прекърши.

Джеф прегърна сестра си и я задържа в ръце, докато тя плачеше.

Един час по-късно той седеше в чакалнята на летището, с увесена на гърдите глава, умът му — пълен с представата за Сузи. В този миг зазвуча химнът. Бръкна в джоба си, извади телефона и погледна кой се обажда, с надеждата да е Сузи, но убеден, че е Ели, да пита защо се бави.

Поколеба се дали да вдигне, обаче какво можеше да й каже? Че е променил решението си? Че през цялото време е лъгал? Ели със сигурност подозираше това. Можеше да поиска да го придружи до мотела. Можеше да откаже да го изпусне от поглед, знаейки, че има всички шансове да се обърне и да хукне. Вместо това бе предпочела по-лесно да се измъкне. Каквато майката — такава и дъщерята, в края на краищата.

Да каже „Обичам те“ бе нейният начин да каже „Сбогом“.

Джеф се взира в телефона, докато химнът не спря. Прибра го обратно в джоба си. Облегна се удобно на седалката, затвори очи, сведе глава към гърдите си и отново почна да сънува Сузи.

Том отвори очи в тъмнината на късния следобед.

Не че навън бе тъмно. Не беше. Но както бе дръпнал плътно пердетата на всекидневната, като нищо можеше и да е полунощ. Той отпусна назад глава върху цветните възглавници на дивана, изрита гуменките си, протегна крака в пълната им дължина, накрая ги възкачи върху масичката от дърво и стъкло пред себе си. Десният му крак обаче — в същия морскосин чорап, с който бе от два дни, — изрита една бутилка, която бе забравил, че е там, и тя се строши на земята. Миризма на разлята бира тутакси изпълни ноздрите му. Тя се смеси със сладникавия мирис на марихуана и пръснатите по пода фасове, ограждащи територията му като миниатюрни речни камъчета.

— Какво, по дяволите, правиш? — скастри сам себе си с гласа на Лейни. — Тук е заприличало на кочина, за Бога. Почисти. — Том се ухили. — Едва започвам, кучко — изкрещя в тъмната стая, този път със своя си глас. — Само почакай да видиш спалнята. — Разхили се отново, запали нов джойнт, вдигна очи към тавана и умът му се върна към предишната нощ. Каква нощ само!

Сграбчи от скута си наполовина изпитата бира и я пресуши на един дълъг дъх. Колко ли станаха, зачуди се и се помъчи да сумира броя на бирите, които бе изпил от сутринта. Дай да ги броим от снощи, поправи се сам, понеже не беше спал поне от двайсет и четири часа, а бе почнал да пие от около седем вечерта — без да се броят двете бири, изпити на път от работа към къщи. Пусна празната бутилка на земята, дръпна силно от джойнта и се пресегна към телефона на малката масичка до дивана, при което прасна с ръка лампата и едва не я прекатури. Том мързеливо извърна глава натам, видя как лампата се разклати, но после се стабилизира. Тогава положи телефона на гърдите си и набра номера, който още помнеше от предишната нощ. Да, сър, каза си. Снощи си го биваше.

— Агенция за компаньонки „Венера Милоска“ — изчурулика мек гласец в ухото му. — Аз съм Клоуи. С какво мога да ви помогна?

Том усука ръце около слушалката и почувства как се възбужда от спомена за момичето, което агенцията му бе пратила предишната нощ. „Здрасти-и“ — бе пропяло сладурчето на влизане в тясното антре и тутакси бе свалило оскъдния потник, покриващ огромните му импланти. — „Аз съм Джини. Чух, че си искал компания.“