Матю Райли - Петимата велики воини

Лили забеляза, че през уикендите таткото на Алби предпочита да играе футбол в парка с Джош, отколкото да седи с Алби при телескопа му. И виждаше, че това натъжава Алби.

„Само татко му да знаеше истината“ — помисли Лили, докато седеше в салона на „Халикарнас“, обута с протритите ролер-маратонки. Летяща на изток от Монголия към изсветляващия хоризонт.

Алби бе незаменим. В края на краищата именно той бе открил местоположението на шестия свещен камък, Чашата на Рамзес II, в Англия. Тъкмо това откритие докара нещата дотам, че Мечо Пух, Стреч и близнаците отлетяха за Великобритания, докато Джак, Зоуи и Лили бяха отишли в Монголия.

Лили реши да му прати съобщение по мрежата. Не получи отговор. Сигурно не беше зад компютъра си.

Опита се да му се обади, но никой не отговори.

Наистина странно. Никой в дома на Алби не отговаряше.

Англия

28 февруари 2008

12 дни преди третия краен срок

26 февруари 2008, 17:00

12 дни преди третия краен срок

Охраната го следеше от мига, в който кракът му стъпи в Британския музей.

Не защото бяха расисти, а просто защото Мечо Пух идеално пасваше на описанието на „човек с близкоизточен произход“. А в тези тревожни времена — особено след атентатите в градския транспорт през 2005 г. — независимо дали си расист, или не, хора с подобна външност се следяха внимателно, когато се появяваха на обществени места с обемисти раници.

И въпреки че раницата му бе минала успешно през детектора за метал, все пак го наблюдаваха.

Което означаваше, че почти не забелязаха другите двама от екипа на Пух, които влязоха в музея след него — двама червенокоси близнаци от Шотландия с тениски „Трансформърс“ (единият със символа на Аутобот, а другият — на Десептикон) под жълто-кафявите градинарски комбинезони. Носеха пластмасови кутии за обяд, пълни с нещо като зеленикав мъх, може би салата.

Именно последното откритие на Алби, направено точно докато Джак заминаваше за Монголия и малко преди самият той да бъде отвлечен от Лешояда и Ятагана, стана причина Мечо Пух, Стреч и близнаците да отидат в Британския музей със задачата да открият шестия и последен Рамзесов камък — Чашата на Рамзес II.

Алби беше направил жизненоважната връзка, която разкриваше местоположението на Чашата — връзка между египетските артефакти и един от петимата воини — Наполеон.

Това бе станало, докато Алби се чудеше защо Розетският камък, който бе може най-прочутият египетски артефакт, откриван някога, беше изложен гордо в Британския музей, след като е бил намерен през 1799 г. от френски войници под командването на Наполеон. Защо, запита се той, камъкът не е в Лувъра?

Отговорът бе, че британците бяха победили силите на Наполеон две години след откриването му и бяха отнели от френския военачалник всичките му египетски находки.

Така Алби се зае със задачата да научи какви други артефакти са отмъкнали англичаните от силите на Наполеон.

Оказа се дълга и мъчителна история, пълна с обвинения в безчестие и кражба от страна на двете държави, в която единственото на пръв поглед вярно твърдение бе, че „невероятният камък от Розета и шестнадесет други сандъка с най-различни други египетски антики“ пристигнали в Лондон на борда на заловения френски военен кораб „Ежиптиен“ през 1802 г.

Сред информацията за тези шестнадесет други сандъка Алби попадна на споменаване на малка каменна чаша, наречена „Чашата на Монтуемхат“.

Затова потърси сведения за Монтуемхат.

Оказа се, че Монтуемхат бил доста колоритен герой от египетската история. Някъде около 660 г. пр.н.е. той бил „кмет“ на Тива и губернатор на целия Южен Египет.

Важното в случая бе, че дворът му се намирал в Рамзеума, някогашния дворец на Рамзес II, и той живеел и управлявал от същите помещения, в което живял и Рамзес Велики 600 години преди него. Беше напълно възможно отдавна изгубената чаша, използвана от Монтуемхат в Рамзеума, да е принадлежала всъщност на Рамзес.

Още повече че на нея нямаше абсолютно никакво споменаване за самия Монтуемхат. Най-вероятно името й бе дадено от някой мързелив френски куратор, смесил я с някакви други находки.

И тогава Алби видя изображението й в интернет…

… и някакъв текст, изписан със Словото на Тот върху устието й. Преведен по-късно от Лили, текстът гласеше: „Пречистващата чаша“.