Матю Райли - Петимата велики воини

В онзи период на блажено спокойствие между Завъртането на Тартар от 2006 г. и деня, в който китайските сили атакуваха затънтената й ферма в края на 2007 г., Лили беше пътувала много.

До Дубай с Мечо Пух, до Канада с Магьосника и до Нова Зеландия със Скай Монстър (където остана в Дунедин с неговите чудни, но малко чалнати родители; непрекъснато тормозеха сина си с искания за внуче, което Лили намираше за много смешно).

Но най-много обичаше да ходи в Ирландия, със Зоуи.

За Лили Ирландия бе пълната противоположност на Австралия — докато Австралия бе суха, сурова и песъчлива, Ирландия бе зелена, влажна и листата. Хората бяха страшно дружелюбни и тя обожаваше акцента им.

На няколко пъти Зоуи вземаше Лили със себе си, когато се връщаше в Ирландия да се отчете пред военните и политическите си началници — онези, които бяха подкрепили първоначалната мисия за откриване на Седемте чудеса на Стария свят. Предвид централната си роля в тази мисия Лили се радваше на статута на нещо като звезда, когато се срещаше с тези хора. Естествено, това страшно й харесваше.

Особено се радваше на срещите с Колин О’Хара, ирландския генерал със сребриста коса, който бе участвал в онази съдбоносна среща на нациите през 1996 г., малко след раждането на Лили. О’Хара винаги се бе държал като дядо на Лили и я разглезваше ужасно с шоколади и подаръци всеки път, когато тя идваше в Ирландия.

Затова Лили донякъде се изненада, когато през юни 2007 г. двете със Зоуи отидоха в Ирландия, влязоха в кабинета на О’Хара в Специалния държавен департамент на Ирландия и откриха, че генералът не е там.

Вместо него ги посрещна много по-млад мъж.

Завариха го да седи лениво на бюрото на О’Хара и да ги чака. Лили забеляза, че е много красив, по един загладен, градски начин. Беше горе-долу на възрастта на Зоуи и имаше замечтани сини очи, четвъртита челюст и светлоруса коса, която се спускаше чак до очите му.

— Кийрън? — изненадано каза Зоуи.

— Здрасти, Зоуи — отвърна мъжът. — А това трябва да е Лили. Здравей, аз съм Кийрън Кинкейд, капитан Кийрън Кинкейд от армията, но в момента по съвместителство към Специалния държавен департамент.

— Здрасти — тихо рече Лили.

В него имаше нещо, което не й хареса. Изглеждаше твърде любезен, твърде много се напрягаше да се прави на непринуден, твърде мазен беше в самоувереността си. Хлъзгав — това определение изскочи неочаквано в главата й.

Зоуи изглеждаше, объркана и малко смутена, поне според Лили.

— Кийрън, какво… какво правиш тук?

— Съжалявам, че аз трябва да ти го съобщя, Зоуи, но генерал О’Хара почина преди три седмици. Инфаркт. Беше на шейсет и пет все пак.

— Господи… — промълви Зоуи.

Лили посърна. Зоуи постави окуражително длан на рамото й.

— Бях помолен да заема мястото му като ръководещ офицер по няколко специални мисии, в това число и вашата.

— Помолен или доброволно?

— Може би по малко и от двете — усмихна се Кийрън. — Познаваш ме, Зоуи.

И тогава Кийрън Кинкейд направи нещо, което изненада Лили.

Усмихна се пак, но по съвсем различен начин.

Не беше похотлива усмивка, но в нея определено имаше нещо мръснишко; не беше и ликуваща, но се долавяше някаква снизходителност. Каквато и да бе, Лили реши, че не й харесва някой да се усмихва на Зоуи по такъв начин.

— И защо са избрали теб да заместиш Колин? — остро попита Лили. — Ти си много по-млад от него.

Кийрън кимна спокойно.

— Имам известен опит в специални проекти и секретни разузнавателни мисии, а още по-голям в политиката. Не можеш да си представиш колко политически контакти си предизвикала за последните десет години, скъпа малка приятелко.

— Сто на сто не мога.

— Именно. — Кийрън или я игнорира, или не долови сарказма й. — Както и да е, изчетох всички материали на генерал О’Хара и съм готов да ускоря всичко, свързано с вашия случай. Кажи ми, Лили, как е животът с великия капитан Уест?

— Готин. Той е страхотен татко.

— Видях в досието, че те е осиновил официално.

— Нали казах, страхотен е.

— Ходиш ли редовно на литургия, Лили?

— Ъ? — Какво общо имаше литургията с всичко това? — Ъ-ъ-ъ, не.

Кийрън изгледа косо Зоуи.

— Нима детето не ходи на църква?

— Нека просто кажем, че вярата ми вече не е такава, каквато беше, Кийрън — отвърна Зоуи. — Покрай Джак и Лили видях неща, които ми дадоха повод да се съмнявам в истинските принципи на Католическата църква.

— Църквата е пътят и светлината.

— Да, защото е слънчев култ и… — почна Лили, но Зоуи деликатно я прекъсна.