Матю Райли - Петимата велики воини

Нямаше начин Лили да не запомни Месоядния. Отвратителното му лице тормозеше сънищата й седмици след тази среща.

Все пак имаше и по-весели моменти, например, когато Джак я учеше на самозащита, когато двете със Зоуи се занимаваха с момичешки неща и когато висеше при близнаците.

През краткия си престой на остров Малък Макдоналд след полагането на Втория стълб, преди двамата с Алби да бъдат замъкнати в Пърт, Лили имаше удоволствието да опознае Лаклан и Джулиъс Адамсън.

Намираше ги за много весели — винаги довършваха изречението на другия, обсъждаха с ентусиазъм поредния нов код за измами, открит в „Уърлд ъф Уоркрафт“ или някой древен палеолитен обект, който изучаваха. Бяха като същински деца в тела на възрастни.

Лили си спомни първата си среща с двамата луничави рижави близнаци по пътя към Стоунхендж в началото на декември, когато бяха извършили светлинната церемония там.

Шотландци по рождение, Лаклан и Джулиъс бяха докторанти в Тринити Колидж и пишеха дисертации за различните неолитни цивилизации по света. Магьосника им беше научен ръководител и именно затова ги беше взел със себе си в Стоунхендж.

Желанието им да научават нови неща изглеждаше безгранично. Един ден на остров Малък Макдоналд Лили спомена това пред Джак.

— Лаклан и Джулиъс са много специални момчета — рече Джак. — Наистина страшно обичат да откриват разни неща. Сякаш всеки ден трябва да научат нещо ново. А и трябва да добавя, че са страхотни приятели.

— Какво искаш да кажеш? Те са братя.

— Да, братя са, но са и най-добрите приятели — а невинаги случаят е такъв. Вземи например Мечо Пух и Ятагана. Лаклан и Джулиъс винаги се грижат един за друг.

— Но те непрекъснато се дърлят!

— Вярно, дърлят се, но винаги изглаждат различията си, защото са много добри приятели. Лили, ако мога да те науча на нещо в този живот, нека бъде следното — верността на приятелите е по-силна от паметта им.

— Не разбирам.

— Може още да не си го изпитала, но при едно много дълго приятелство може да спориш с приятеля си, дори да му се ядосаш, също като Лаклан и Джулиъс. Но един истински приятел ще забрави този гняв след време, защото верността му към другия е по-голяма от спомена за несъгласието.

— И какво е станало с Мечо Пух и Ятагана? — попита Лили. — Защо вече не са приятели?

— Те са избрали различни пътища много отдавна — меко рече Джак. — За съжаление, тези пътища наскоро се пресякоха.

— В онази мина в Етиопия. Какво е станало там, тате? Как е могъл Ятагана да остави собствения си брат да умре?

— Ятагана и Мечо Пух са много различни хора, хлапе. Мечо Пух има широк поглед върху света, също като нас — за него светът е място, в което има място за всеки. Докато погледът на Ятагана е стеснен, за него светът е място само за такива като него. Колкото до братството, за съжаление, Ятагана вече не гледа на Мечо Пух като на свой брат.

— Ами Мечо Пух? Той все още ли обича Ятагана?

— По-добре да питаш него. Но знаеш какъв е нашият Пух — деветдесет кила ходеща и говореща вярност. Виж само какво направи за Стреч в Израел. Смятам, че винаги ще мисли за Ятагана като за свой брат, дори Ятагана да не мисли по същия начин за него.

Лили се замисли — за собствения си брат Александър, който бе възпитан от ранно детство да бъде владетел и бе малко вероятно някога да й стане приятел. После си помисли за Алби, най-добрия си приятел, който бе винаги верен.

— С Алби никога не се караме — рече тя. — Ние сме страхотни приятели.

Джак кимна.

— Така е. Мисля, че ще си останете цял живот най-добрите приятели.

Иначе следва да се каже, че животът на Лили бе доста хубав.

На Коледа на остров Малък Макдоналд Джак й подари ролер-маратонки на „Хийлис“ — приличаха на обикновени, само дето имаха колело на ролер на петата и можеше да се пързаляш по хълмовете. Естествено, нейните бяха розови и тя ходеше с тях навсякъде. Първата седмица не ги сваляше дори в леглото.

После, в началото на януари 2008 г., докато Джак и останалите бяха в Израел да спасяват Стреч, тя остана в дома на Алби в Пърт — и макар че никога нямаше да го признае, гостуването при Алби й даде приятното усещане за нормален крайградски живот.

С изключение на едно нещо — когато Лили откри, че не всички татковци са страхотни като Джак.

Докато Лоуис бе грижовна майка, таткото на Алби бе друга история. Той беше минен инженер от Америка, работещ в Пърт, и предпочиташе да прекарва времето си с Джош, по-големия брат на Алби. Джош бе по-висок и по-спортен тип от дребния очилат Алби. Джош беше най-добрият атлет в училището.