Матю Райли - Петимата велики воини

— За теб сигурно е, Кийрън. Но не за всички.

Кийрън подмина въпроса със свиване на рамене, което отново изглеждаше малко пресилено нехайно, след което плавно смени темата.

— Е, Зоуи, мога ли да те изкуся и да те поканя на вечеря? За да обсъдим по-подробно обърканите моменти от тази мисия. Може би да отскочим до „Флеърти“ и да опитаме отново онова пино ноар?

„Отново?“ — помисли Лили и за миг видя на лицето на Зоуи да проблясва някаква емоция — емоция, която не бе виждала досега у нея. Тя обаче изчезна, преди Лили да успее да я разпознае.

— Благодаря, но не. — Зоуи се усмихна вдървено. — Мисля двете с Лили да докладваме на оперативната комисия и да тръгваме.

— Е, тогава някой друг път. — Кинкейд все така се усмихваше. — Вече ще се срещаме често.

След този случай Лили избягваше да ходи със Зоуи до Ирландия. Направи й впечатление обаче, че когато докладва по телефона, Зоуи изглежда някак изнервена.

Септември 2007

Също така Лили понякога пътуваше с Джак, за да се отчетат пред неговите австралийски началници.

Обикновено срещите му с тях бяха в базата на Специалните въздушни части във Фримантъл, но веднъж — и на Лили страшно й хареса — сбирката с шефовете се проведе в станцията Пайн Гап недалеч от Алис Спрингс, в безплодното сърце на Австралийската пустиня.

Това бе свръхсекретна американско-австралийска комуникационна база с десетки антени, много ниски, вкопани в земята сгради, ограда с течащо по нея електричество и въоръжена охрана. На Лили й бе казано, че официално Пайн Гап осигурява рутинни сателитни връзки до и от американските военни спътници.

— Да бе — присмя се Скай Монстър. — Значи това прави сто и петдесет метровата иридиева антена, която е забита в земята под Пайн Гап, така ли? И защо я пазят толкова строго?

За съжаление при посещението си в базата Лили така и не успя да види никакви гигантски подземни антени.

Онова, което видя, бе бяла дъска, покрита със снимки 20×25 — снимки на мъже и жени, които й казаха да избягва на всяка цена, ако случайно ги види.

До снимката на отец Франческо дел Пиеро (която бе зачертана с червен X) имаше фотография на сурово гледащ чернокос католически кардинал. Текстът към нея гласеше:

Кардинал Рикардо Мендоса

„Ватиканът; Заместник-секретар на конгрегацията за доктрината на вярата (КДВ). Специалист по «Трисмаги». Подозиран за член на «Групата Омега» във Ватикана.“

— Заместникът на Дел Пиеро — каза мъжът, който провеждаше срещата. — Конгрегацията за доктрината на вярата е най-силната курийна група във Ватикана. Надзирава католическата доктрина. В миналото се е казвала…

— Светата инквизиция — довърши Джак.

— Именно.

— Новият папа Бенедикт Шестнайсети не беше ли глава на тази конгрегация, преди да бъде избран на престола?

— Беше — каза офицерът. — И след избирането на Бенедикт кардинал Мендоса бе много зает. Лично е посетил посолствата на Ватикана по цял свят — в Щатите, Индия, Бразилия и Камбоджа.

— Камбоджа ли? — Джак се намръщи.

— Да. Миналия месец новият папа лично се обърна към камбоджанския президент, за да уреди среща между него и Мендоса. Църквата отново се мобилизира.

— Хммм — загрижено изсумтя Джак.

На дъската имаше още една снимка, която грабна вниманието на Лили — снимка, която никога нямаше да забрави.

На нея бе показан мъж с половин лице. Беше неимоверно гротескно — късо подстригана черна коса, която образуваше шпиц по средата на челото, болнави жълтеникави очи и — да — долната лява половина на челюстта му липсваше. Сякаш някакво диво животно бе отхапало част от лицето му и грозната дупка бе запълнена с груба стоманена протеза.

Текстът към снимката гласеше:

Генерал Владимир Карнов

„Позивна: Месоядния

Бивш служител на КГБ; ФСС;

Пенсиониран през 2006 г.

Замесен в 9 убийства на руски журналисти в западни страни чрез отравяне с радиация за периода 1997 — 2006 г.

Местоположение — неизвестно.“

Лили зяпна ужасното лице на мъжа.

— Наскоро прихванахме кодиран телефонен разговор от Балморал до замъка Уиндзор — каза офицерът на Джак. — Частичното дешифриране разкри думите „… преди да бъде замесен Месоядния…“.

— Нов играч? — попита Джак.

— Ако е такъв, ще бъде от опасните. Има много сериозна репутация — каза офицерът.

— Само че с кого работи? — попита Джак. — Или участва във всичко това самостоятелно?