Матю Райли - Петимата велики воини

— Получихме я — каза Джулиъс зад компютъра и заразглежда изображението на щита. — Ихааа, прекрасен е…

— А вие, момчета? — попита Джак. — Сдобихте ли се с Чашата?

— Да — отвърна Пух.

— Но се надявахме да говорим с Магьосника за следващата ни стъпка — добави Стреч. — Лили каза, че последните три Стълба трябва да бъдат пречистени два пъти — с Философския камък и с Чашата в чистите води на извора на Черната топола. Разполагаме с Чашата, сега трябва да намерим въпросния извор, каквото и да представлява той.

— Освен това се нуждаем от Четвъртия стълб, който пречистихме в базата на остров Мортимър, когато пречистихме и Първия стълб и онази кралска мацка, Йоланте, беше на наша страна — каза Джулиъс. — Предполагам, че той все още е у нея.

— Но как да я намерим? — попита Лаклан.

— Може би отговорът е да я накараме тя да ви намери — рече Джак. — Съжалявам, момчета, ще трябва сами да измислите останалото, защото тук ни предстои доста тичане. Третият връх е по-силно охраняван, отколкото очаквахме. В момента наблюдаваме Вълка. Ще му се наложи да мине през плътна японска морска блокада на Хокайдо само за да се добере до лабиринта, който охранява Върха.

— Значи — рече Зоуи — по-добре да се размърдаме…

В този момент лаптопът й иззвъня. Прозорецът на видеовръзката примигваше, а на иконата пишеше „РОН“.

— Това е Алби! — възкликна Лили и моментално щракна върху иконата.

В Лондон Мечо Пух направи същото и установи конферентна връзка.

Джак и Лили се наведоха над екрана и видяха…

… тъмното, подобно на клюн лице на Лешояда.

— Здрасти, шарани — каза саудитският агент, отстъпи настрани и зад него…

Алби и Лоуис бяха със запушени уста и завързани, охраняваше ги Ятагана. Намираха се в някаква бежова кабина — най-вероятно вътрешността на частен самолет. Лоуис беше в безсъзнание. Очите на Алби бяха разширени от ужас.

— Вижте какво си намерих — изсъска Лешояда. — Знаеш ли, Ловецо, казват, че децата били способни да издържат невероятно количество болка. Често съм се питал колко мъчения може да понесе едно малко момче — мъчения върху него, или може би върху майка му, пред очите му. Какво искам ли? Искам вниманието ти, Ловецо. И мисля, че го имам.

Връзката прекъсна.

Лили избухна в сълзи.

Зоуи се обърна към Джак.

Джак затвори очи.

Лешояда и Ятагана държаха Алби и майка му. Едно беше да вземат за заложник някой, скъп на Джак. И съвсем друго — някой, скъп на дъщеря му.

„По дяволите…“

— Джак. — Скай Монстър се появи от кабината. — Вълка току-що започна атаката си срещу Хокайдо и изглежда така, сякаш е избухнала Третата световна война. Ако искаш да държиш нещата под око, трябва да тръгваме веднага.

Джак се изправи, овладя се и каза:

— Мечо Пух, намерете онзи извор. Наистина трябва да се размърдаме.

В плюшения салон на частния „Гълфстрийм-IV“ Лешояда се извърна, от компютъра, усмихна се на Алби и махна парцала от устата му.

— Благодаря, Албърт. Част от всяка битка е психологическата война, а ти отново се оказа много полезен в нея.

— Отново? — Алби се намръщи.

До него майка му изстена в неспокойния си, предизвикан от опиата сън.

— Ама разбира се, ти не знаеш… — Лешояда се отпусна в едно широко кожено кресло. — Спомняш си, че миналата година капитан Уест бе подложен на едно неприятно нахлуване във фермата му в пустинята, нали?

— Бях там.

— Знаем къде си бил. — Лешояда се ухили на Ятагана, който отпи голяма глътка уиски. — Именно ти ни отведе до фермата на Ловеца, Албърт.

— Какво?!

— Ловеца е опитен, хитър и не прави грешки. Разбира се, следяхме Лили, но той се беше погрижил тя да е добре защитена в училище. И никога не се връщаше във фермата си по един и същи път, дори когато я взимаше от училището ви в Пърт. Затова така и не успяхме да открием фермата му и Огнения камък, който се пазеше там. Но после ти се сприятели с момичето. Така че започнахме да следим теб, защото най-неочаквано Ловеца направи грешка. Понеже ти, младежо, не притежаваш уменията на един професионалист. И когато замина за фермата им за един уикенд, те наблюдавахме по целия път дотам. Именно ти отведе нашите съдружници Вълка, Мао и военната му част до дома на Джак Уест в пустинята. Да, Албърт, ти беше неговата най-голяма грешка.

Алби с ужас си помисли, че това може би е вярно. Нима наистина беше отвел враговете на Лили право до тайния й дом?

— Знаем много неща за теб, Албърт — каза Лешояда, който явно се наслаждаваше на смущението на Алби. — Знаем колко много те обича майка ти, как брат ти не ти обръща внимание и как баща ти те отбягва, понеже е ужасен от склонността ти към книгите и е убеден, че си лигльо.