Матю Райли - Петимата велики воини

Очите на Алби започнаха да се пълнят със сълзи.

Ятагана хвърли поглед към него.

— О, я стига! Напомняш ми собствения ми некадърен брат.

И Ятагана извади от колана си блестящ нож. Беше необикновено оръжие, дълго и остро, с изящен златен ефес, инкрустиран със скъпоценни камъни.

— Виждаш ли това? Подарък от баща ми за тринадесетия ми рожден ден. Подарък от мъж на мъж. Досега баща ми не е дал такъв нож на Захир… защото Захир не е мъж. Защото не се е показал достоен за подобен дар.

— Мечо Пух е два пъти по-голям мъж от тебе…

Ятагана скочи към него с изненадваща скорост и преди Алби да се усети, острието на ножа вече студенееше на гърлото му. Лъхна го топъл, миришещ на уиски дъх.

— Кажи го още веднъж — изсъска Ятагана. — Само го кажи още веднъж…

— Ятаган! — излая Лешояда. — Нападат ни!

Два силни гърмежа накараха всички да се завъртят.

На Алби му заприличаха на гърмежите на свръхзвукови самолети…

Погледна навън и видя два изтребителя МИГ. Бяха толкова близо, че виждаше как визьорите на руските пилоти проблясват на слънцето.

— Нареждат ни да ги последваме, или ще ни свалят! — извика саудитският пилот от кабината.

Лешояда изглеждаше едновременно вбесен и объркан.

Единият изтребител изстреля откос трасиращи куршуми пред носа на самолета.

— Какво да правя!? — тревожно извика пилотът.

— Нищо не можем да направим — отвърна Лешояда. Мислите му кипяха от неочаквания обрат на събитията. — Отиваме там, където ни наредят.

И така частният „Гълфстрийм“ зави надясно и се отклони от първоначалния си курс, ескортиран от двата руски изтребителя.

Хокайдо, Япония

9 март 2008

2 дни преди третия краен срок

9 март 2008, 07:30

2 дни преди третия краен срок

Свирепата океанска буря, която се стовари върху североизточния бряг на Хокайдо на 9 март 2008 г., изглежда, щеше да счупи всички рекорди. Нито веднъж за 1300 години прецизно водене на записи от японците не беше засвидетелствана стихия с подобна сила.

Огромни петнайсетметрови вълни се разбиваха в крайбрежните скали. От сивите облаци валеше киша. Ледени вихрушки се виеха от планините на границата с разкъсваното от бурята море.

И всичко това бе преди да бъдат забелязани четирите гигантски цунами, които приближаваха брега от запад, всяко с големината на унищожителната вълна от 26 декември 2004 г.

Местните рибари много добре знаеха опасностите по тази част от бреговата линия и затова я избягваха дори при хубаво време. Районът бе прочут с коварството си. Подводни скали разкъсваха корпусите с лекота. Мощни течения завличаха дори и най-големите кораби към скалистия бряг.

И именно тук, във вече опасния канал, по време на рекордната буря, Вълка смяташе да предприеме десанта си.

И докато бушуващото море бъхтеше бреговете на Хокайдо — тряс! тряс! тряс! — същите гърмежи ехтяха в небето над него.

Двадесет и три съда на Японските военноморски сили бяха събрани в полукръгла формация, обърнати с кърмите към покрития със сняг бряг, и водеха свирепа битка с приближаващите американски самолети.

Имаше всякакви бойни кораби, с изключение на самолетоносачи — разрушители, фрегати, крайцери — всички твърдо решени да защитават Хокайдо докрай.

Американските безпилотни самолети — или „търтеи“ — бяха първата вълна от щурмуващата сила на Вълка.

Въпреки че нямаха пилоти, търтеите бяха тежковъоръжени и пикираха от небето под същия ъгъл като валящата киша, право към плътната стена преграден огън.

Десетина бяха свалени с внезапни ярки експлозии, но други десетина си пробиха път през защитата, в това число три много важни машини, въоръжени с тактически заглушителни и противолазерни системи ALQ-9 и LDS.

Те бяха важни, тъй като осигуриха безопасен въздушен коридор за втората вълна машини, идваща след тях — капсули с формата на куршум, с по четирима души във всяка.

Въздушното нападение бе изчислено така, че да съвпадне с приближаващите цунами — или по-скоро с един особен феномен, свързан с цунами.

Ударът на гигантската вълна винаги се предхожда от „всмукване“ на крайбрежни води. Океанът буквално се отдръпва от брега, когато приближаващата вълна се озове в по-плитки води и рифове, за да набере височина и сила и да се стовари върху сушата.

По време на прочутото Лисабонско цунами от 1755 г. океанът се отдръпнал и разкрил много потопени кораби и сандъци с товари по дъното на пристанището. Любопитни и алчни свидетели се втурнали да грабят — и след двадесет минути гигантското цунами връхлетяло и ги издавило до един.