Майкъл Крайтън - Аборт

— Елате с мен — покани ме тя, после стана и прекоси стаята. Носеше дървени обувки без токове. Това обясняваше акцента й. Следвайки я отзад, аз наблюдавах дупето й и ми се искаше да не е облечена в лабораторна престилка.

— Той тъкмо започва нов експеримент — каза тя през рамо. — Така че е много зает.

— Мога да почакам.

Влязохме в лабораторията. Тя се намираше в ъгъла на крилото, с изглед към паркинга. По това време на деня повечето коли вече ги нямаше.

Рандъл се беше надвесил над един бял плъх. Когато момичето влезе, той каза:

— А, Бриджит, точно навреме.

Едва тогава ме видя.

— Добре. Случило ли се е нещо?

— Казвам се Бери. Аз…

— Да, разбира се, помня ви добре — той пусна животинчето и ми подаде ръка. Плъхът пребяга през масата, но спря на ръба, като любопитно душеше и надничаше надолу.

— Джон, нали? — попита Рандъл. — Да, срещали сме се няколко пъти.

Той хвана плъха и се ухили.

— Брат ми току-що ми позвъни. Раздразнили сте го. Мисля, че думите му бяха, че си пъхате носа, където не трябва.

Той, изглежда, намираше случилото се за много забавно. Засмя се отново и продължи:

— Това е наказанието ви, задето сте изтормозили скъпата му възлюбена. Очевидно сте я разстроили.

— Съжалявам.

— Няма нужда — каза Питър весело и се обърна към Бриджит: — Извикай другите, моля те. Трябва да пуснем в ход това нещо.

Бриджит сбърчи нос и Питър й намигна.

— Възхитително създание. Тя ме поддържа във форма — каза той, когато момичето излезе.

— Във форма?

— Всъщност да — той потупа корема си. — Една от неподозираните опасности на съвременния лесен живот е, че той отслабва очните мускули. За това е виновна телевизията; седим си там и не упражняваме очите си. Резултатът е мързеливи очи. Ужасна трагедия! Но Бриджит ме предпазва от всичко това. Тя е най-ефективната профилактика.

Той въздъхна щастливо.

— Но кажете, моля, какво мога да направя за вас? Не мога да си представя защо ще искате да ме видите. Бриджит — да, но мен защо?

— Вие сте били лекуващият лекар на Керън, нали?

— Бях, да. И какво от това?

Той взе плъха и го сложи в малка клетка. После погледна към редицата по-големи клетки за друг.

— Тези проклети момичета. Все им повтарям, че боята е евтина, но те никога не слагат достатъчно. Ето там — ръката му се шмугна и извади друг плъх. — Отбелязваме всички с боя на опашката — обясни той, държейки плъха така, че да успея да видя лилавото петно на опашката. — Инжектирани са с паратироиден хормон вчера сутринта. Сега мога да кажа, че е дошло времето да се срещнат със Създателя си. Знаете ли нещо за убиването на плъхове?

— Малко.

— Не би било проблем да ги убиете вместо мен, нали? Мразя да правя жертвоприношения.

— Не, благодаря.

Той въздъхна.

— Така си и мислех. Сега за Керън: да, аз бях нейният лекар. Какво точно ви интересува?

— Лекували ли сте я от някаква злополука към края на лятото?

— Злополука ли? Не.

Момичетата влязоха. Заедно с Бриджит бяха три. Всички бяха привлекателни и дали случайно или не, едната беше блондинка, другата брюнетка, а третата червенокоса. Те стояха в редица пред него и Питър им се усмихна обещаващо, като че ли щеше да раздава подаръци.

— Имаме шест за тази вечер — каза той. — След това всички можем да си ходим. Приготвени ли са инструментите за дисекция?

— Да — отвърна Бриджит и посочи дълга маса с три стола. Пред всеки стол имаше по една коркова плочка, карфици, чифт пинцети, скалпел, ваничка с лед.

— Всичко ли е готово?

— Да — отговори едно от момичетата.

Те заеха местата си около масата. Рандъл ме погледна и каза:

— Налага се да го преодолея. Наистина мразя да ги убивам. Някой ден толкова ще се тревожа за последните мигове на малките зверчета, че ще прерязвам пръстите си вместо главите им.

— Какво използвате?

— Дълга история — усмихна се той. — Виждате пред себе си най-гнусливия експерт в изкуството на убиването на плъхове. Опитвал съм с всичко — хлороформ, чупене на вратовете, сплескване. Дори с малката гилотина, която англичаните толкова обичат. Имам приятел в Лондон, който ми изпрати една. Той се кълнеше в нея, но тя винаги се задръстваше с косми. Така че — продължи той, докато внимателно преглеждаше един плъх — се върнах към основите. Използвам сатърче.

— Шегувате се.

— О, знам, че нито звучи, нито пък изглежда добре, но е най-добрият начин. Разбирате ли, ние трябва да правим дисекцията бързо. Експерименталният модел го изисква.