— Имаме свидетел, който чул момичето да намесва името на доктор Лий — каза Питърсън.
— Момичето е докарано в болницата в шоково състояние, бълнуващо и пред кома. Каквото и да е казвала, ще представлява слабо доказателство.
— Когато го е казвала, още не е била изпаднала в шок. Било е много по-рано.
— На кого го е казала?
— На майка си — каза Питърсън, широко усмихнат. — Казала на майка си, че го е направил Лий. Майка й ще се закълне в това.
Опитах се да играя по правилата на Питърсън. Стараех се да запазя изражението на лицето си спокойно. За щастие човек придобива голям опит за това в медицината; трениран е да не показва изненада, ако някой пациент му каже, че прави любов по десет пъти на нощ, или че сънува, че пронизва собствените си деца, или пък, че изпива по една водка на ден. Това е част от мистиката на лекаря — че нищо не го изненадва.
— Разбирам — казах аз.
Питърсън добави:
— Тя е надежден свидетел — каза той. — Зряла, стабилна жена, внимателна в преценките си. И много привлекателна. Вероятно на съдебните заседатели би направила чудесно впечатление.
— Вероятно.
— И сега, след като бях толкова откровен, може би ще ми обясните специалните си интереси към доктор Лий.
— Нямам такива. Той е мой приятел.
— Той ви потърси дори преди да потърси адвоката си.
— Той има право на два телефонни разговора.
— Да — каза Питърсън, — но повечето хора ги използват, за да се обадят на адвокатите и на съпругите си.
— Той искаше да говори с мен.
— Да. Но въпросът е защо.
— Имам известни познания — казах аз, — както и медицински опит.
— Вие сте юрист?
— Не.
Питърсън плъзна пръсти по ръба на бюрото.
— Не разбирам.
— Не съм убеден, че е важно.
— Може би сте замесен по някакъв начин в тоя бизнес?
— Всичко е възможно — казах аз.
— Това означава ли, че отговорът ви е положителен?
— Това означава, че всичко е възможно.
Той ме погледна за момент.
— Следвате много твърда линия, доктор Бери.
— Просто съм скептичен.
— Щом сте толкова скептичен, защо вярвате, че доктор Лий не го е направил?
— Не съм му адвокат.
— Знаете, че всеки може да сбърка, дори и лекарят.
* * *
Когато излязох навън в октомврийския ръмеж, реших, че за отказване от цигарите времето беше отвратително. Питърсън ме беше изнервил. Бях изпушил две цигари по пътя за магазина, от който щях да си купя други. Бях очаквал, че ще е глупав и безсмислено груб. Но той не беше нито едното, нито другото.
Ако казаното от него беше вярно, той разполагаше със сигурно доказателство. В съда то може и да не беше достатъчно, но поне нямаше да загуби работата си. Питърсън вероятно се е двоумял: от една страна, е било опасно да арестува лекаря, от друга, опасно е било и да не го арестува, ако доказателството се е окажело неоспоримо. Веднъж принуден да вземе решение, той го беше направил и сега щеше да се придържа към него колкото може по-дълго. Освен това имаше възможност и да се спаси. Ако нещата станеха твърде лоши, можеше да обвини за всичко мисис Рандъл. Можеше да използва познатата формула, толкова популярна сред хирурзи и интернисти — В.С.Р. (вършейки своята работа). Нейният смисъл е, че ако симптомите изглеждат достатъчно ясни, лекарят има право да действа, без да се интересува дали е прав или не, защото е защитен като действащ според обстоятелствата 5 5 Това се случва често в медицината. Например за пациент с температура, увеличено количество на левкоцитите и болки в долната дясна част на корема очевидната диагноза е апендицит. Правейки апендиктомия, лекарят може да открие, че апендиксът е нормален. Но той не носи никаква вина, защото са съществували всички признаци за апендицит и всяко забавяне би могло да бъде фатално. — Б.авт.
.
В този смисъл позицията на полицая беше добре подсигурена. Той не поемаше никакви рискове: ако Арт бъдеше осъден, Питърсън нямаше да получи поздравления, но ако бъдеше оправдан, Питърсън отново щеше да е защитен, тъй като просто си вършеше работата.
Влязох в магазина, купих си два пакета цигари и от един телефонен автомат проведох няколко разговора. Първо се обадих в лабораторията и казах, че няма да се върна до края на деня. После се обадих на Джудит и я помолих да отиде при Бети. Попита ме срещнал ли съм се с Арт и дали е добре и аз й казах, че съм го видял, че всичко е наред и скоро ще го пуснат.
Обикновено не крия нищо от жена си. Само едно или две дребни неща, като например какво направи Камерон Джаксън на една конференция на Американското общество на хирурзите преди няколко години. Знаех, че ще се разстрои заради жената на Камерон, така както се разстрои миналата пролет, когато се разведоха. Разводът беше, както се изразяват в тукашния край, М.Р — медицински развод, и нямаше нищо общо с конгресите. Камерон, твърде натоварен и отдаден на работата си ортопедист, започна да пропуска храненето вкъщи, тъй като прекарваше цялото си време в болницата. Жена му не можа да издържи дълго така. Тя започна да се оплаква най-напред от ортопедията, после — само от него. Накрая прибра двете деца и тристате долара на седмица, но не е щастлива. Това, което наистина желае, е Камерон — но без медицината.
Читать дальше