Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Можеше да е какво ли не.

Само че според Евънс не беше какво ли не.

Мортън се върна.

— Пилотите казаха, че вече всичко е наред. — Седна сам в предната част на салона, посегна към слушалките и дръпна плъзгащата се врата.

Евънс се върна към списанието си.

— Мислиш ли, че пие повече от обикновено? — попита Дрейк.

— Не, едва ли — отвърна Евънс.

— Тревожа се.

— На твое място не бих се тревожил.

— Сигурно си даваш сметка — продължи Дрейк, — че остават само пет седмици до банкета в негова чест в Сан Франциско. Това ни е най-голямото мероприятие за набиране на средства тази година. Ще бъде отразено широко в медиите и ще ни помогне да рекламираме конференцията за резките климатични промени.

— Ъхъ — измърмори Евънс.

— Искам да съм сигурен, че медиите ще насочат вниманието си към екологичните въпроси, а не към нещо друго. Като към неща от лично естество, ако ме разбираш.

— Този разговор не следва ли да го водиш с Джордж?

— О, водил съм го. Споменавам ти го само защото прекарваш много време с него.

— Всъщност не е точно така.

— Знаеш, че той те харесва, Питър — каза Дрейк. — Ти си му като син, какъвто не е имал, или… и аз не знам, по дяволите. Но наистина те харесва, това е факт. И просто те моля да ни помогнеш, ако можеш.

— Не мисля, че ще те постави в неудобна ситуация, Ник.

— Просто… го дръж под око.

— Добре. Щом казваш.

Плъзгащата се врата в предната част на салона се отвори и Мортън каза:

— Евънс? Ако обичаш.

Питър стана, излезе от салона и затвори вратата.

— Говорих по телефона със Сара — каза Мортън. Сара Джоунс беше помощничката му в Лос Анджелис.

— Не е ли много късно?

— Такава й е работата. Плащай се добре. Седни. — Евънс седна на стола срещу него. — Чувал ли си някога за НАРС?

— Не.

— Национална агенция за разузнавателна сигурност?

Евънс поклати глава.

— Не. Но пък има поне двайсетина агенции по сигурността.

— Да си чувал за Джон Кенър?

— Не.

— Той е преподавател в Масачузетския технологичен институт.

— Не — каза Евънс. — Съжалявам. Има ли нещо общо с екологията?

— Възможно е. Виж какво можеш да разбереш.

Евънс се обърна към лаптопа до седалката си и го отвори. Имаше сателитна връзка с интернет. Той затрака по клавиатурата.

След няколко минути вече гледаше снимката на атлетичен на вид мъж с преждевременно посивяла коса и очила с тежки рогови рамки. Биографичните бележки бяха кратки. Евънс ги прочете на глас:

— Ричард Джон Кенър, преподавател по геоекологично инженерство.

— Каквото и да означава това — каза Мортън.

— На трийсет и девет. Двайсетгодишен защитава докторат по гражданско инженерство в Калифорнийския технологичен институт. На тема почвената ерозия в Непал. За една бройка не успява на квалификациите за олимпийския отбор по ски. Бакалавърска степен от правния факултет на Харвард. Следващите четири години е на правителствена работа. Министерство на вътрешните работи, отдел по политически анализи. Научен съветник на Междуправителствената преговорна комисия. Хобито му е планинско катерене — обявяват го за загинал на връх Ная Канга в Непал, но не бил. Опитал се да изкачи К2, но се отказал заради лошото време.

— К2 — каза Мортън. — Това не беше ли най-опасният връх?

— Нещо такова. Изглежда, е сериозен катерач. Както и да е, след това постъпва в Масачузетския технологичен, където постига забележителни успехи. Асистент през деветдесет и трета. Ръководител на университетския център за анализ на риска през деветдесет и пета. Ръководител катедра през деветдесет и шеста. Консултант на Агенцията за защита на околната среда, на министерство на вътрешните работи, на министерство на отбраната, на правителството на Непал и на Бог знае какво друго. Доста корпорации също. От 2002-ра в творчески отпуск.

— Което значи?

— Пише само, че е в отпуск.

— През последните две години? — Мортън стана и погледна над рамото на Евънс. — Не ми харесва. Прави страхотна кариера в МТИ, излиза в отпуск и не се връща. Мислиш ли, че си е навлякъл неприятности?

— Не знам. Но… — Евънс пресмяташе датите. — Защитил е докторска степен в калифорнийския технологичен, когато е бил на двайсет. Завършил е бакалавърската програма в Харвард за две вместо за три години. Станал е преподавател в МТИ на двайсет и осем…

— Добре де, добре, умен е — каза Мортън. — Обаче искам да знам защо е излязъл в отпуск. И защо е във Ванкувър?

— Във Ванкувър ли?