Дъглас Кенеди - Убийствен бизнес

— Кои са те?

— Главорезите на Джери. Знаят със сигурност с кого си и къде сте били и търсят онова, до което си се докопал. Кажи и на мисис Питърсън да не се прибира. И нея я чакат.

— Ти откъде знаеш?

— Джери ми каза.

— Преспа ли с него? — попитах аз и веднага съжалих за това.

— Ти си пълен глупак.

— Съжалявам.

— Сега слушай ме, моля те. Джери пристигна ненадейно, за да ми съобщи, че току-що е чул някаква новина: ченгетата в Кънектикът имат свидетел, който ще те посочи като човека, убил Питърсън.

О, Христе! Именно Джери им беше изпратил снимките от приема.

— Сега е пределно ясно защо се появи на прага ми, за да ми съобщи тази новина — той се надяваше, с глупавия си мозък, с пубертетската си романтичност, че аз веднага ще зарежа всичко и ще се хвърля в обятията му. Но аз никога няма да се откажа от теб, Нед. Никога. Макар че, бог знае, исках да…

Стори ми се, че въздъхна.

— Както и да е, аз се престорих, държах се така, все едно че съм едва ли не облекчена от факта, че ти ще бъдеш арестуван, пофлиртувах с глупака, но му излязох с номера не съм разположена когато той започна да си въобразява, че това е щастливата му нощ. И щях да ти се обадя веднага след като той си тръгна, ако знаех къде си или ако клетъчният ти телефон беше включен. Бях обезумяла. Особено когато той ми се обади снощи, за да ми каже, че ти си изчезнал с жената на Питърсън и ми напълни главата с лъжи, че ченгетата от Кънектикът поставили постови на мансардата и покрай къщата на мисис Питърсън и чакали да ви хванат. Че трябвало да му се обадя незабавно, ако ти се появиш…

— Успокой се, Лизи. Успокой се.

— Не мога да се успокоя. Те ще те убият.

— Ето какво ще направиш — обади се на Джери, кажи му, че си се чула с мен и че аз съм решил да се скрия в Маями за няколко дни. Кажи му, че съм се регистрирал в Делано. Остави го да изпрати хора тук…

— Добре, добре… ти какво ще правиш?

— Ще се върна в Ню Йорк и ще се опитам да се измъкна от тази задънена улица.

— Внимавай.

Изключих телефона. Мег Питърсън ме гледаше разтревожена.

— Децата със сигурност ли са у сестра ти? — попитах аз.

Тя пребледня.

— О, Христе, не ми казвай…

— Джери е поставил група посрещали пред къщата ти. Така че се обади на сестра си и й кажи да не приближава до къщата ти… и й предложи още днес да замине с децата извън града.

Мег бръкна в чантата си, търсейки клетъчния си телефон.

— Земна линия, Мег — обадих се аз и посочих към монетния автомат на стената в транзитното фоайе.

— Разбирам.

Обявиха полета ни за Ла Гуардия. Мег още беше на телефона, когато чух последното повикване. Служителят от летището приближи до нас.

— Сър, мадам, моля ви — трябва да се качвате на борда.

Мег приключи разговора си и ние бяхме подкарани към самолета.

— Те са добре, слава Богу — каза Мег, докато се качвахме по стълбичката. — И всички заминават на гости на една наша братовчедка в Милфърд. О, трябва да ти кажа: местните вестници съобщавали, че полицията още утре възнамерява да арестува някого за убийството на Тед.

— Имаш предвид щом мистър Хайт Риджънси ме идентифицира.

Открихме местата си в най-задната част на самолета. Почти веднага се отстранихме от вратата и хукнахме по пътечката. Телефонът ми звънна.

Ето какво ще направиш — обади се на Джери, кажи му, че си се чула с мен и че аз съм решил да се скрия в Маями за няколко дни.

Усетих силни студени тръпки по гърба си — когато чух как Джери повтаря дословно разговора ми отпреди пет минути.

— Какво ти казах за клетъчните телефони, Алън? Щом някой може да подслушва клетъчния телефон на принц Чарлз, да не си мислиш, че не могат да подслушват и твоя? Не че вече трябва да се притесняваш за такива дреболии като телефоните. Защото ти си мъртъв. М-Ъ-Р-Т-Ъ-В. Колкото до тая двулична кучка, която наричаш своя жена…

Стюардесата изтича по пътечката.

— Сър, веднага изключете клетъчния телефон. Смущава навигационните уреди.

Направих каквото ми беше наредено. И прошепнах на Мег:

— Трябва да слезем от този самолет.

— Какво?

— Обади се Джери Шуберт. Подслушвал е. И ти обещавам, че ще изпрати комитет по посрещането на Ла Гуардия. Така че трябва да…

Изведнъж самолетът зави и, без да спираме, ние се стрелнахме по пистата.

— Хич не си го мисли вече — каза Мег.

Забелязах телефон за кредитни карти в дръжката на седалката си. Огледах се да видя къде е седнала стюардесата.

— Може ли да използвам това? — попитах аз, дърпайки отчаяно слушалката от дръжката на седалката.