Крис Муни - Да помним Сара

— Роджър — казва тя. — Лятото, когато се сгодихме, аз наех онази къща в Нюпорт, помниш ли я?

Помни я. През онова лято е много зает. Работата им с Бил се развива успешно. Джес е преподавателка в училище за деца със специални нужди и летата й са свободни ако не броим почасовата работа като сервитьорка. Приятелка от колежа й предлага да наемат къща в Нюпорт заедно с четири други момичета. Джес го пита дали има нещо против и той казва, че няма проблем, даже ще бъде забавно да отскача дотам всяка седмица, за да прекарват заедно деня на плажа.

— Една неделя ти не дойде, а аз се запознах с Роджър на някакъв купон. Той бе в края на четирийсетте и работеше като финансист в Бостън. Толкова бе различен от средата, в която сме израсли двамата с теб. Толкова умен и… книжен, както би го нарекъл ти. Всяка сутрин четеше „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Баща ми преглеждаше единствено спортната страница на „Херълд“, докато мама, както ти е известно, не даваше пет пари какво се случва извън Белхам. Роджър се занимаваше с инвестиционни програми, но по душа бе човек на архитектурата и изкуството. Едно лято наел вила в Тоскана. Имаше цял куп истории за пътуванията си из Европа. Много си падаше по ветроходство.

— Искаш да ми кажеш, че те е привлякъл с богатството си?

Тя го стрелва с поглед.

— Не съм толкова повърхностна и ти го знаеш.

Майк пита, вдигнал ръце в недоумение.

— Какво тогава?

— Роджър бе… толкова завършен. Аз не разбирам нищо от инвестиции и не съм ходила по-далече от Род Айланд. А ето, че той прояви интерес към мен и това ме привлече. Желанието да разбера неговия интерес, предполагам. За мен това беше необяснимо. Нямах намерение да се влюбвам.

Мислех, че не си била влюбена , обажда се глас.

Джес забелязва израза на лицето му.

— Това бе много объркан период от живота ми — казва тя почти с молба за прошка в гласа. — Роджър знаеше за теб. Знаеше, че те обичам. Нищо не съм скривала от него. Знаеше, че ме е страх да не те изгубя. Да не изгубя онова, което имахме двамата.

Майк забива нокти в мазолестата си длан, усетил как тръгналата по гръбнака му жега започва да залива лицето.

— Лятото, което прекара на Хамптън Бийч, си се запознал с някакво момиче. Синди или нещо такова. Самият ти ми каза, че си се влюбил в нея.

— По онова време още не бяхме сгодени.

— Тогава бях убедена, че сърцето ми е устроено по начин, който оставя място само за една любов. И вярвах, че това си ти. Избрах теб, защото мислех, че там ми е мястото, но Боже мой, Майкъл, та ние бяхме толкова млади, когато се оженихме! Все още деца. Въобще нямахме представа какво правим.

— И какво стана? Защо реши да скъсаш с Роджър и да се вържеш с мен?

— Не съм се връзвала.

— А как го наричаш?

Джес опира лакът върху облегалката на стола и започва да разтрива чело, сякаш се мъчи да прогони мигрена. Докато я чака да заговори, той вдишва няколко пъти дълбоко, моли се да овладее нарастващото желание да й прасне един. И откъде идва то? Та нали Джес описва събития отпреди двайсет години?

— Дойде септември и трябваше да се връщам на работа — казва тя. — Бях си внушила, че не е възможно мъж като Роджър да се интересува от момиче като мен. Казах си, че правя грешка, и скъсах с него.

— Само че той не искаше да скъсвате.

Джес го поглежда както се гледа отдавнашен познат, когото не си имал желание да виждаш повече.

— Продължил е да се навърта около теб — добавя Майк. — И кога взе решение да възобновиш ебането на пълни обороти?

— Няма нужда да ставаш груб.

— Ами ти как му викаш на това? — Дошъл е чак дотук и се е убедил, че подозренията му са истина. Ебане си е напълно точно.

— Наричам го грешка. Голяма грешка. Опитах да останем приятели — само приятели, — но привличането помежду ни беше твърде силно. Онова, което вършех, бе грешно. Предстоеше ни сватба и това не биваше да се случва. Но се случи и аз знаех, че трябва да сложа край. Каквото и да ти е казал Лу за онази вечер, аз бях на път да прекъсна тази връзка.

— Коя вечер?

— В която се натъкнах на Лу в ресторанта. — Джес търси с поглед очите на Майк. — Не ти ли каза?

— Говорихме само няколко минути. Не се стигна до подробности.

— Имах среща с Роджър в едно заведение на Чарлстаун. Казах му, че всичко е свършило, че не мога повече. Отидох до тоалетната и налетях на Лу, ухилен до уши в коридора. Заведе ме на една маса в задното помещение, започна да разправя колко се радвал да ме види, колко добре съм изглеждала и после сложи снимките върху масата. Точно както направи ти.