Крис Муни - Да помним Сара

Първата снимка показва нея и приятеля й, тъпкача, или какъвто ще да е, хванати ръка за ръка на стълбите пред оня хотел. Майк внимателно е поставил тази снимка най-отгоре, преди да затвори плика. Изражението й ще му разкрие цялата истина.

Джес отваря уста и всичката кръв се оттича от лицето й. Не спира да се взира в снимката на някогашното си „аз“, опитва се да не допусне видяното да пробие защитната черупка, която си е изградила през петте години, изминали след загубата на Сара. Очите й се присвиват, опитва се да му покаже, че няма да му позволи да я пречупи. Същият поглед както онази вечер, когато се прибира от Хълма вир-вода, за да й каже, че Сара я няма.

Но черупката се пропуква и той го разбира, когато Джес бавно извръща глава от снимката към улицата с напълно отчужден израз на лицето. Същото като на гимназистката, в която се влюби преди години, застанала пред прозореца на своята спалня, докато полицейската кола спира пред тях, а тя знае, че двамата униформени, които изкачват бавно предните стълби, са дошли да й кажат защо баща й закъснява вече три часа и няма да се прибере от работа.

— Колко време? — пита Майк и усеща как нещо остро и нагорещено се пречупва вътре в него и потъва. Подготвял се е психически за това, но, Боже мой, колко различно е, когато наистина се случва пред очите ти.

Сервитьорът пристига, оставя бялото вино пред Джес и пита дали са готови с поръчката за обяд. Майк поклаща глава и мъжът се изпарява, нацупен от перспективата за минималния бакшиш от подобна поръчка.

— Колко време? — пита той отново и Джес потръпва от гнева в гласа му.

Колкото и да ти се иска да се пресегнеш през масата и да я зашлевиш през лицето, с пълно право между впрочем, налага се да вземеш решение. Искаш да научиш какво се е случило или да я накажеш? Защото можеш да избереш само едно от двете. Не можеш да имаш всичко.

Майк заговаря отново:

— Попаднаха ми случайно.

Джес се засмива с горчивина.

— Съмнявам се. Когато става дума за баща ти, няма случайни работи.

— Откъде знаеш, че ги е правил Лу?

Тя не отговаря. Остава все така загледана към улицата, очите й скачат от един предмет върху друг.

— Ще ми кажеш ли?

— За какво? Сигурна съм, че баща ти е казал всичко.

Ако отрече, ако заяви, че не, напротив, дошъл е да чуе истината от нея, дали няма да опита да го излъже? Нищо не я задължава да каже истината, но ако мисли, че Лу вече го е информирал…

— Защо си дошъл? Да злорадстваш? Да се насладиш на удоволствието, че си ме разобличил? — Джес среща погледа му и Майк вижда една нова решителност, която втвърдява очите й. Разбира, че всеки миг ще се затвори в черупката си.

— Дойдох, за да получа обяснение — казва той с цялото спокойствие, което успява да мобилизира.

— Нищо подобно. Дошъл си, за да ме приковеш към позорния стълб. Обаче знаеш ли какво? Тази роля вече не ме привлича.

— Джес, аз…

— Не. Няма да го допусна. Направих грешка, при това огромна, и тя ме е съсипвала по начин, който никога няма да разбереш. Но аз съм си простила. Изминах дълъг път дотук, но съм си простила и продължих напред. Що се отнася до тази част от живота ми — тя посочва снимките, — това отдавна е обърната страница.

— Аз нямам ли право също да продължа?

Тя грабва чантата от земята.

— Кажи ми поне къде сбърках. Какво те изпрати при другия?

Джес отмества стола и става. Майк също се изправя, заобикаля масата и я хваща над лакътя.

— Не съм искал да го науча, но се случи. И сега в главата ми се прескачат куп въпроси. Мира не ми дават. Не и след станалото със Сара.

Джес не помръдва, но той усеща с цялото си същество желанието й да си тръгне.

— Искам само едно обяснение и мисля, че имам право на това.

Лицето й сякаш омеква мъничко. Той е в правото си. Тя отпуска дръжката на чантата и я оставя отново на земята. Майк освобождава ръката й.

— Благодаря ти — промълвява той и двамата сядат.

— Нека ти бъде ясно. Каквото ти кажа сега, ще бъде всичко. След като си тръгна, темата е приключена завинаги.

Не се притеснявай. След като си тръгнеш, и през ум няма да ми мине да те потърся отново.

Джес вдига чашата с вино, настанява се по-удобно и кръстосва крака. Върху лицето й е изписано негодуванието на жена, готова да бъде подложена на кръстосан разпит.

— Познавам ли го?

— Не.

— Как се казва?

— Мислех, че Лу ти е казал всичко.

— Не е споменавал име.

— А то има ли някакво значение?

— Вероятно не.

Джес отпива от виното.