Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Мина по постланата с чакъл пътека и влезе в бара на ресторанта.

— Тръгнал съм за Кармаунт — каза, докато плащаше за напитката си с двайсетдоларова банкнота. — Бихте ли ми казали къде е това проклето място?

— На около пет километра на запад. Завийте в дясното отклонение. Нямате ли по-дребни? Имам само две по пет, всичко друго е по един, а те ми трябват.

— Дайте ми двете по пет, а за останалите ще хвърлим ези-тура. Ези — остават за вас, тура — ще пийна още едно и пак остават за вас.

Матлок извади от джоба си монета и я хвърли на бара, като я покри с ръка. Вдигна ръката си и взе монетата, без да я показва на бармана.

— Нямате късмет. Налейте ми едно и задръжте десетте.

Този разговор не остана без внимание от страна на другите клиенти — трима мъже, които пиеха бира. Това е добре, помисли Матлок, като се оглеждаше за телефон.

— Тоалетните са в дъното зад ъгъла — обади се единият, който приличаше на селянин и носеше бейзболна шапка.

— Благодаря. А телефонът?

— До тоалетните.

— Още веднъж благодаря.

Матлок извади листчето, на което беше написал „Хауард Стоктън, Кармаунт, 203-421-1100“ , и махна на бармана, който веднага се приближи.

— Трябва да се обадя на този човек — каза Матлок тихо. — Но май съм сбъркал името. Не съм сигурен дали е Стактън или Стоктън. Познавате ли го?

Барманът погледна листчето и по израза на лицето му Матлок разбра, че името му е познато.

— Разбира се. Вярно е записано. Стоктън. Мистър Стоктън. Той е вицепрезидент на Ротарианския клуб. Миналия мандат беше президент. Нали, момчета?

Последната фраза беше адресиран към другите клиенти. — Разбира се. — Точно така. Стоктън. — Добър човек.

Мъжът с бейзболната шапка реши да поясни: — Той е управител на извънградския клуб. Много хубаво място. Наистина хубаво.

— Извънградски клуб ли? — Матлок вложи присмех във въпроса.

— Ами да. Басейни, игрище за голф, танци в събота и неделя.

Много е хубаво — поясни барманът.

— Този Стоктън много го хвалят. — Матлок пресуши чашата си и погледна към дъното на бара. — Значи телефонът е там?

— Да, господине. Зад ъгъла.

Матлок бръкна в джоба си за дребни и мина по тесния коридор, където бяха тоалетните и телефонът. Щом зави зад ъгъла, спря и се притисна към стената. Заслуша се в разговора, който знаеше, че ще последва.

— Този е с широки пръсти — заговори пръв барманът.

— Всички са такива. Нали ви разправях? Синът ми прислужваше там преди две седмици и някакъв му дал петдесетдоларова банкнота бакшиш. Божке! Петдесет долара!

— Жената казва, че всичките им изтупани дами са фльорци. Работила е там на няколко банкета, жената де. Истински фльорци…

— Защо не ми падне някоя. Боо-же! Сигурно повечето не носят сутиени!

— Истински фльорци…

— Пет пари не давам. Оня Стоктън си го бива. За мен поне си го бива. Знаете ли какво направи за семейство Кинг? Познавате Арти Кинг, дето получи сърдечна криза и умря, както му косеше ливадите. Старият Стоктън не само напълни семейството с мангизи, ами им откри и сметка в бакалницата. Няма лъжа. Страхотен е.

— Истински фльорци. Бутат за пари…

— Не забравяйте, че Стоктън вложи сума ти пари в разширението на началното училище. Прав си, че е страхотен. Имам две хлапета в това училище!

— И не само това. Даде цял куп пари за пикника в Деня на падналите 23 23 Ден, в който се чествуват загиналите в Гражданската война в САЩ (1861 — 1865) — Б. пр. .

Истински чистокръвни фльорци…

Матлок продължи безшумно покрай стената към телефонната кабина. Затвори бавно вратата, като внимаваше да не я хлопне. Мъжете на бара все по-високо обсъждаха Хауард Стоктън, собственик на Кармаунтския извънградски клуб. Не се опасяваше, че ще чуят закъснялото му влизане в кабината.

Страхуваше се само от себе си. Ако преследваният има инстинкти, инстинкти имаше и преследвачът, при това агресивни. Сега разбираше как необходимостта на звяра да улови следата и да я проследи изгражда навик. Това значи, че преследвачът попълва оръжията си с абстрактни средства, които дълбаят ямата, в която би паднал преследваният.

Изброи ги наум.

Хауард Стоктън — бивш президент, настоящ вицепрезидент на Ротарианския клуб в Маунт Холи; човек щедър, благотворителен, състрадателен, погрижил се за семейството на своя починал служител на име Арти Кинг, човек, финансирал разширението на началното училище. Собственик на луксозен извънградски клуб, в който мъжете даваха петдесетдоларов бакшиш на прислужниците, а момичетата бяха достъпни само за членовете със солидно положение. Освен това добър американец, благодарение на когото жителите на Маунт Холи успели да организират хубав пикник в Деня на падналите.