Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Джейсън Грийнбърг погледна Матлок.

— Има стара словашка поговорка „Когато старците се самоубиват, градовете умират“.

Внезапен телефонен звън прониза въздуха. И тримата мъже трепнаха. Обади се Матлок, после се обърна към Грийнбърг: — За теб е.

— Благодаря. — Федералният служител взе слушалката от Матлок. — Грийнбърг… Ясно. Разбирам. Кога ще знаете? Дотогава вероятно ще съм тръгнал. Аз ще ви се обадя. После ще говорим.

Затвори телефона и остана до бюрото с гръб към Матлок и Кресъл. Деканът не издържа:

— Какво има? Какво се е случило?

Грийнбърг се обърна и ги погледна. На Матлок му се стори, че очите му са по-тъжни от друг път, което бе лош признак. — Ще искаме аутопсия.

— Защо?! — изкрещя Кресъл. — Защо, за Бога? Та той се е самоубил! Болките са били ужасни… Господи, не бива да го правите! Ако се разчуе…

— Ще стане тихомълком.

— Ще се разчуе и вие го знаете! Тук ще настъпи истински ад! Няма да разреша!

— Не можете да ни попречите. Дори аз не мога. Разполагаме с факти, според които Херън не се е самоубил, а е бил убит. — Грийнбърг погледна Матлок и му се усмихна криво. — И то не с думи.

Кресъл спори, заплашва, проведе втори разговор със Сийлфонт и накрая, като видя, че е безполезно, си тръгна побеснял.

Щом Кресъл тръшна вратата, телефонът звънна отново. Грийнбърг забеляза, че това разтревожи Матлок — не го сепна, а го разтревожи, може би дори го изплаши.

— Моля да ме извиниш… Опасявам се, че домът ти ще се превърне в дежурна полицейска база. Няма да е за дълго… А може да е Пат.

Матлок вдигна слушалката, заслуша се и изрече само две думи:

— За теб.

Грийнбърг пое слушалката, произнесе тихо името си и после цяла минута стоя неподвижен, загледан право пред себе си. Матлок отиде в кухнята. Не искаше да стърчи до него, докато той слушаше указанията на началника си.

Гласът от другия край на жицата бе казал още в началото: „Тук е Вашингтон.“

На масата лежеше празният плик, в който му бяха изпратили откровено лицемерното послание от Министерството на правосъдието. То беше още един признак, че най-страшните му опасения постепенно се превръщаха в действителност. Матлок започна да проумява, че страната, в която беше израснал, се превръщаше в нещо уродливо и разрушително, съвсем различно от онова, което обещаваше да бъде, което беше длъжна да бъде. Граалите 21 21 Чаша, от която Христос и апостолите пили вино по време на Тайната вечеря; след разпятието на Христос в Граал била събрана неговата кръв. — Б. пр. се оказаха празни съдове от евтино вино, изглеждащи внушителни само защото бяха свикнали да ги мислят за свещени.

— Освободих телефона. Защо не се опиташ да се свържеш с мис Балантайн?

Матлок се вгледа в застаналия на кухненската врата Грийнбърг. Ето едно противоречие, агент, цитиращ поговорки, настроен твърде критично към системата, на която служеше.

— Да, ще се обадя.

Мина покрай Грийнбърг, който му направи път, влезе в хола и спря в средата на стаята.

— Страхотна поговорка. Как беше? „Когато старците се самоубиват, градовете умират.“ — Обърна се и погледна агента. — Мисля, че това е най-тъжната поговорка, която съм чувал.

— Значи не си философ. Разбира се, и аз не съм, но древните философи не биха я възприели като тъжна…

— Защо? Тя наистина е тъжна.

— Тя е вярна. Истината не е весела, нито тъжна, добра или лоша. Тя е просто истина.

— Един ден ще обсъдим това, Джейсън.

Матлок взе слушалката, набра номера на Пат и изчака десетина сигнала. Нямаше никой. Сети се за някои нейни приятелки и се зачуди дали да им се обади. Когато беше разстроена, Пат се разхождаше сама час-два или се обаждаше на някоя приятелка и двете отиваха в Хартфорд на кино, понякога сядаха на чашка в тихо заведение. Беше минал малко повече от час. Щеше да й даде още петнайсет минути, преди да се обади пак. Разбира се, мина му през ума, че може да е отвлечена — това дори беше първата му мисъл. Но не беше логично. „Чешърската котка“ беше пълна с народ, масите бяха поставени нагъсто. Грийнбърг беше прав. Където и да бе отишла, беше го направила доброволно.

Грийнбърг стоеше до кухненската врата. Не беше помръднал. Наблюдаваше Матлок.

— Ще опитам пак след четвърт час. Ако и тогава не се обади, ще започна да звъня у приятелките й. Както ти правилно забеляза, тя е с характер.

— Надявам се, че не сте от един дол дренки.

— В какъв смисъл?

Грийнбърг се разходи напред-назад из хола. Когато заговори, гледаше Матлок право в очите: