Робърт Лъдлъм - Клопката на Тривейн

— Попитай Франк Болдуин.

— Предпочитам да не го питам.

— Но трябва. Дължиш му това, Анди. Защо мислиш, че е избрал точно теб?

Тривейн се върна отново към стената на терасата и погледна към Лонг Айлънд Саунд.

— Защото аз съм квалифициран, а Франк знае това. Аз съм се занимавал с тези момчета, отговорни за правителствените договори. Отпечатани и издадени са мои критики срещу излишъците и всеобщите споразумения. Той знае и това. Дори бях сърдит, но това беше много отдавна… Мисля, че главно защото той знае колко много мразя манипулаторите. Те развалиха много добри хора, особено един. Спомняш ли си?

Тривейн се обърна към жена си.

— Сега те не могат да ме засегнат. Нямам какво да изгубя, освен време.

— Мисля, че просто се опитваш да убедиш сам себе си.

Тривейн запали втора цигара и се наведе през парапета, като скръсти ръце пред гърдите си. Той продължи да гледа Филис.

— Зная. Именно за това избягвам Франк Болдуин.

Тривейн побутна омлета в чинията си. Франклин Болдуин стоеше отсреща в трапезарията на банковия административен съвет. Възрастният джентълмен напрегнато говореше.

— Работата трябва да се свърши, Андрю, знаеш това. Нищо не може да я спре. Просто искам най-добрият човек да се заеме с нея. И аз мисля, че ти си най-добрият. Трябва да добавя, че комисията е единодушна за това.

— Защо си толкова сигурен, че работата ще бъде свършена? Защото аз не съм. Сенатът винаги се оплаква, че трябва да се правят икономии; това е едно дяволско решение и винаги ще бъде такова. И така ще бъде, докато не се изготви правилен проект или някои помещения за летателната апаратура не се закрият в някой район. След това крясъците престават.

— Не и този път. Това е нещо отвъд границите на цинизма. Нямаше да се забърквам в тази работа, ако можех да мисля другояче.

— Изразяваш мнението си. Трябва да има нещо повече от това, Франклин.

Болдуин свали очилата си и ги постави до чинията. Примигна няколко пъти и грациозно замасажира основата на аристократичния си нос. Той се усмихна с полуусмивка, полуогорчение.

— Така е. Ти си доста схватлив… Назови го наследство на двама стари хора, чийто живот — и животът на техните семейства поколения наред — е бил изключително продуктивен в тази наше страна. Осмелявам се да кажа, че ние допринесохме, но и наградата беше повече от предостатъчна. Това е най-добрият начин, по който мога да ти го предоставя.

— Страхувам се, че не разбирам.

— Разбира се, че не. Ще се изясня. Уилям Хил и аз се познаваме от детските си години.

— Посланикът Хил?

— Да… Няма да те отегчавам с ексцентричността на нашата връзка поне днес. Достатъчно е да кажа, че ние не можем да останем на върха още дълги години; не съм сигурен, че бих желал… Тази комисия от отбраната, подкомисията — това са наши идеи. Ние желаем да ги видим като реално функциониращи. Толкова можем да ти гарантираме. По различен начин ние сме достатъчно силни, за да направим това. И да използвам този ужасен термин, достатъчно „уважавани“.

— Какво мислиш, че ще спечелите?

— Истината. Тази страна има право да знае това, независимо колко боли. За да се излекува всяка болест е необходима правилна диагноза. Не безразборни бележки, направени от самодоволни фанатици, нито пък отмъстителни действия на недоволство… Истината, Андрю. Простата истина. Този удар ще бъде наш, на Били и мой. Може би нашият последен дар.

Тривейн почувства желание да се движи, физически да бъде в движение.

— Защо тази комисия не направи това, което вие казвате? Други се опитваха, но се провалиха.

— Защото чрез теб работата й ще бъде неангажирана политически и в никакъв случай няма да има самоизява. — Болдуин постави очилата си, очите му със странен магнетизъм привличаха Тривейн.

— Това са необходимите фактори. Ти не си републиканец, нито демократ, нито либерал, нито консерватор. И двете партии се опитаха да те привлекат на тяхна страна, но ти отказа и на двете. Ти си едно противоречие в тази епоха на номенклатура. Няма какво да спечелиш или да изгубиш. Всички ти имат доверие. Това е най-важното. Ние сме се превърнали в хора с полярни и конфликтни разбирания, изтъкани от непреклонност. Отчаяно се нуждаем да повярваме отново в обективната истина.

— Ако приема, Пентагонът и всеки един, свързан с него ще се втурнат да декларират връзките си, защото не точно това правят обикновено. Как смяташ, че ще спрете това?

— Президентът. Той ни увери. Той е добър човек, Андрю.