Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

С.

Защо огледалата обръщат само ляво и дясно, а не горе и долу? Какво става, когато неустоима сила се сблъска с непоклатим предмет? Но подобни въпроси са детска игра, момчето ми, а вече е време да оставим настрана детинщините. Много по-скоро, отколкото си представяш, въпросите ще станат по-трудни, а отговорите — повече и от тях. Опазването на цивилизацията понякога се оказва нецивилизовано усилие. И тогава все някой трябва да приложи тъмните методи, за да могат нашите сънародници с розови бузки да се радват на светлината. Винаги е било така. Помни: Рим е издигнат не през деня. Построен е през нощта…

Това са материалите от операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Помни, истината е счупено огледало. Внимавай да не се порежеш на парченцата.

А.

Меткалф веднага разбра. Беше свикнал с ребусите на Корки. Защо огледалата обръщат ляво и дясно, а не горе и долу? Те нищо не обръщат, подчертаваше винаги Корки. Те само показват онова, което е пред тях. Измамата е само за сметка на наблюдаващия.

Какво става, когато неустоима сила се сблъска с непоклатим предмет? Неустоимата сила беше нацистката военна машина. Непоклатимият предмет беше руската мечка. Какво ще се случи, ако двете се сблъскат?

Ще се унищожат взаимно.

Ами фразата, която Корки беше използвал — Операция „ВОЛФСФАЛЕ“.

Ди Волфсфале. Вълчи капан.

Меткалф веднага разбра значението на кодовото име, избрано от Корки. Волф се отнасяше за Адолф Хитлер.

Хитлер често използваше фалшивото име „Волф“ в ранните си години. Беше неговият боен псевдоним вероятно защото името Адолф на тевтонски означаваше „волф“. През 1924 година малко след освобождаването му от затвора, където лежа след опита за преврат, той се настани в стая в пансиона „Мориц“ в Оберзалцбург, Бавария, като се регистрира с името „Хер Волф“.

„Волф“ му викаше на галено Ева Браун, предполагаемата любовница на Хитлер. Неговият заместник Рудолф Хес дори кръсти сина си Волф в чест на Хитлер. А през юни тази година Хитлер премести щаба си в пасторалното белгийско селце Брюи дьо Пеш, което нарече Волфсшлухт или Вълчата паст. Това бе командният пост на Фюрера, откъдето ръководеше разгрома на Франция. Именно там той узна радостната вест за капитулацията на Франция. Според последни данни на разузнаването хората на Хитлер започнали изграждането на комплекс от укрепени бетонни бункери в Растенберг, Източна Прусия, където да разположат неговия щаб, Фюрерхауптквартир.

Той го беше нарекъл Волфсшанце: Леговището на вълка. Значението на Ди Волфсфале — Вълчи капан — беше повече от ясно.

Когато Лана влезе и го видя, нададе писък. Чак след като разбра кой е мъжът в апартамента, прихна да се смее.

— Боже мой! Стива, не те познах. Защо си се докарал така? — После се успокои и поклати глава, преди да каже нещо. — Разбира се, това са предпазни мерки. Радвам се!

Той я прегърна, а когато тя го целуна, потръпна.

— Тази брада. Имам чувството, че се целувам с Рудолф, а това е ужасно чувство. Моля те, махни тази маскировка веднага.

Той само се усмихна. Колкото и да му се искаше да остане дълго с нея, знаеше, че срещата им ще е кратка. Ако по-дълго останеше тук, по-голяма щеше да е опасността да го разкрият. Трябваше да се маха веднага, а маскировката му беше от полза. Даде й матрьошките. Тя ги взе с удоволствие, но почти веднага настроението й помръкна.

— Страх ме е, Стива.

Той го виждаше изписано на лицето й.

— От какво?

— От това, което правим.

Едва успя да потисне парещата болка, която се надигна в гърдите му.

— Тогава не бива да го правиш. Ако си уплашена, не искам да предаваш тия документи на Фон Шюслер.

— Не, ти не ме разбра. Онова, което поиска от мен, е да съм смела. Да направя нещо за баща си и за Русия. Смелостта, с която татко се би за Русия. Ти ми даваш шанс да проявя смелост. Даваш ми цел.

— Тогава от какво се страхуваш?

— Че не мога да бъда повече с теб. Ти ми даде като подарък любовта си, Стива. Но няма никаква надежда за нас. Ние нямаме общо бъдеще. Като в балета „Жизел“.

— Как така?

— Ами, Жизел е селска девойка, която се влюбва в преоблечен благородник, който се прави на такъв, какъвто не е. А когато научава истината и осъзнава, че никога няма да се омъжи за него, полудява и умира.

— Аз да не би да се правя на някого другиго?

— Погледни се!

Той се подсмихна.

— Имаш основание. Но няма да полудееш, нали?

— Не — отвърна тя. — Не бих могла. Имам подарък от твоята любов, за която да живея.