Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Негови думи? Очите на Варак се изцъклиха. Отново заговори с необикновения акцент.

— Мои думи ли? Какво имате пред вид?

— От вашата четвърта глава…

— Откъде?

— От ръкописа ви.

— Вие сте го чели?

— Да.

— Но как?

— Това не е важно. Пък и няма време… Вашето „ЯДРО“. Фокусирате се върху трима души. Сенатор, журналистка, член на правителството. — Очите на Варак се зареяха в пространството, гласът му заглъхна.

— Какво за тях? — настояваше Чансълър, без да разбира.

— Използуват досиетата завинаги… — Умиращият пое изведнъж дъх. — Вие казвате така.

Питър си спомни. Досиетата. В ръкописа му тези думи ги изричаше членът на правителството: „Ако се ползуват, както Хувър си служеше с тях, те ще се ползуват с друга цел.“ Това бе невярно убеждение, което щеше да доведе до трагедия.

— Какво, като го казвам? Какво имате пред вид?

— Така и стана… — За кратко Варак фокусира погледа си, целият се съсредоточи. — Един от тях се превърна в убиец. Убиец, който ползува услугите на наемни убийци.

— Какво?

— Петима… Един от четиримата е… но не Браво. Само не Браво.

— Какво говорите? Кой е Браво?

— Великолепно изкушение. Да ползува досиетата завинаги.

— Великолепно?… Няма нищо великолепно. Това е изнудване!

— Това е трагедия.

О, господи! Пак негови думи!

— Петима? Какво значи това?

— Венис вие познавате… Браво също. Но не е Браво. Невъзможно да е Браво! — Варак с мъка отмести окървавената си дясна ръка от раната върху стомаха и я плъзна в джоба. Извади листче хартия, бяла хартия, зацапана с кръв. — Един от четиримата. Предполагах, че е Банър или Парис. Сега вече не знам. — Тикна листчето в ръката на Чансълър. — Кодирани названия. Венис, Кристофър, Банър, Парис. Един от тях е. Но не Браво.

— Венис… Браво… кои са те?

— Групата. Вашето Ядро . — Варак отново притегли ръка върху раната. — Един от тях знае.

— Знае какво?

— Значението на Часонг. Майката.

— Макандрю? Жена му?

— Не става дума за него. За нея . Той е просто прикритие.

— Какво прикритие? Защо не говорите по-ясно?

— За кръвопролитието. Значението на убийството в Часонг!

Питър разгледа окървавената хартийка в ръката си. Върху нея бяха изписани имена.

— Значи, един от тези хора? — обърна се той към умиращия, неуверен, че тъкмо това иска да запита.

— Да.

— Защо?

— Вие и момичето. Но главно вие! Всичко бе, за да ви заблудят. Да помислите, че там е отговорът. Но не е така.

— Отговорът на какво?

— Часонг. Нещо по-голямо се крие зад него.

— Престанете! Какво говорите?

— Но не е Браво… — Очите на Варак плуваха в орбитите си.

— Кой е Браво? Един от тях ли е?

— Не. Само не Браво.

— Варак, какво се е случило? Защо сте толкова сигурен за Часонг?

— И други ще ви се притекат на помощ…

— Какво знаете за Часонг?

— Тридесет и пета улица. При къщата. Заловиха ме. Завързаха очите ми. Цялото ми лице. Така и не ги видях. Имаха нужда от заложник. Знаеха какво бях извършил… Не ги виждах, но ги чувах. Говореха на непознат език, знаеха, че не ги разбирам. Използуваха думата Часонг. Повтаряха я често… фанатично. Но влагаха друг смисъл. Открийте какво се крие зад кръвопролитието при Часонг. То ще ви отведе към досиетата.

Варак политна напред. Чансълър го пое и го подпря на стената.

— Трябва всичко да ми кажете.

— Не остана много. — Шепотът му заглъхна съвсем. Питър постави ухо до устните му, за да чува. — Прекараха ме през града. Мислеха, че съм в безсъзнание. Чувах автомобили. Аз се хвърлих от колата, така както бях, с превързаните очи. Те стреляха по мен, но отминаха. Трябваше да се видим на четири очи. Не можех да говоря по телефона. И бях прав. На двата фалшиви номера, които ви продиктувах, са звънели. Ако всичко това ви бях разказал по телефона, сега да сте мъртъв. Пазете момичето. Разберете какво се крие зад кръвопролитието в Часонг!

Чансълър усети страха, който се надигаше в гърдите му, главата му щеше да се пръсне. Варак бе почти изгаснал. След миг нямаше вече да го има! Броени секунди!

— Казахте, че има и други? Към кого да се обърна? Кой ще ми помогне?

— О’Брайън — прошепна Варак. После се загледа в Питър и необяснима усмивка светна на безкръвните му устни. — Вижте в ръкописа си. Имате един сенатор… Той също би могъл. Обърнете се към него. Той е безстрашен.

Варак затвори очи. Беше мъртъв.

В главата на Чансълър се заблъскаха гръмотевици и мълнии. Взривове разтърсваха земята. Безумието бе го обхванало напълно! Сенатор… Той бе преминал отвъд непозволените граници. Остави главата на Варак да се опре върху каменната стена, бавно се изправи и отстъпи заднишком. Обхвана го ужас, такъв страхотен ужас, че не можеше да мисли.