Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— А как са стигнали до диагнозата? — запита Венис, като се наклони напред, скръстил огромните си черни ръце.

— В продължение на трийсет дни скрити кинокамери с вариообективи и инфрачервени лъчи са го снимали във всички възможни ситуации. В ресторанти, в Презвитерианската църква, при влизане и излизане от частни или официални приеми и срещи. Двама специалисти разчитат думите му по движението на устните и текстовете напълно съвпадат. Разполагаме също с обширни, бих казал изчерпателни доклади от нашите хора в Бюрото. Няма разногласие с диагнозата. Той е луд.

— Какво става в Белия дом? — запита Браво, вторачил очи в по-младия събеседник.

— С всеки изминал ден напредват, доближават до целта. Вече са узрели за идеята да създадат официална вътрешна организация, чиято основна цел е да се добере до досиетата. Въпросното лице е предпазливо: познава добре всички, а тия от номер 1600 не са най-доброто. Но се възхищава от дързостта им, а и те умеят да го коткат. В същност тъкмо тази дума се споменава в докладите. Коткат го.

— Много точно казано — рече Венис. — Имат ли съществен напредък?

— Боя се, че да! Разполагаме с категорични сведения, че въпросното лице е предало някои досиета — или част от най-компрометиращата информация, която се съдържа в тях — в Овалния кабинет. Постигнали са споразумение както за политическо сътрудничество, така и за изборната кампания. Двама претенденти за президентския пост от опозиционната партия са склонни да оттеглят кандидатурите си — единият по финансови съображения, другият — поради непостоянство в линията си.

— Моля по-конкретно — нареди Генезис.

— Става дума за груба грешка — в приказки или в действия, която го елиминира от предизборната кампания, но не застрашава сенаторския му пост. В случая обвинението е в неразумно поведение по време на първичните избори. Тези неща лесно се доказват.

— Но това е безобразие — яростно изсъска Парис.

— Всичко тръгва от въпросното лице — намеси се Браво. — Нека се върнем отново на аутопсията. Не може ли да се избегне?

— Може би не трябва. — Банър положи длани върху масата. — Докарахме един човек от Тексас, специалист по сърдечносъдови заболявания. Казано му е, че става дума за лице от известна фамилия по Източното крайбрежие на Мериленд, за полудял старец, способен да извърши невъобразими бели, при което органични или психиатрични симптоми не се наблюдават. Съществува някакъв химически дериват на дигиталина, който, комбиниран с интравенозна инжекция от въздух, не оставя никакви следи в организма.

— А кой следи за сигурността на тази теория? — недоверчиво запита Венис.

— Варак — отговори Генезис. — Той контролира изходните данни на целия проект.

Още веднъж всички кимнаха одобрително с глава.

— Имате ли допълнителни въпроси? — запита Генезис.

Мълчание.

— Тогава пристъпваме към гласуване — продължи Генезис, като измъкна изпод кафявия плик малко тефтерче. Откъсна шест листчета и раздаде пет на присъствуващите. — Римско I означава „да“, II — обратното. Както и друг път равен брой гласове се смята за „не“.

Членовете на „Инвър Брас“ отбелязаха своето решение върху листчетата, сгънаха ги и ги предадоха на Генезис. Той внимателно ги разгърна.

— Гласуването е единодушно, господа. Проектът влиза в действие. — Той се обърна към Банър: — Моля ви, повикайте Варак.

Банър се упъти към вратата. Отвори я, кимна с глава към човека, който стоеше в преддверието, и се върна на мястото си.

Влезе Варак и затвори вратата зад себе си. Това бе човекът, който стоеше на пост върху балкона над мраморните стъпала. Бе оставил оръжието, но малкият микрофон още висеше на шията му и тънък проводник стигаше до лявото му ухо. Възрастта му трудно можеше да се определи, някъде между тридесет и пет и четиридесет и пет — възраст, която трудно личи на подвижни натури със стегнато мускулесто телосложение. Беше светъл, с късо подстригани коси, с широко лице, високо очертани скули и леко полегати очи. Говореше меко, с едва забележим бостънски акцент и европейска интонация.

— Решение има ли? — запита той.

— Да — отговори Генезис. — Положително.

— Нямаше друг избор — рече Варак.

— Имате ли изработен проект? — Браво се наклони напред, а очите му гледаха проницателно и безстрастно.

— Да, до три седмици трябва да стане. През нощта срещу първи май. Трупът ще бъде открит на сутринта.

— Тогава новината ще се научи на втори май. — Генезис огледа членовете на „Инвър Брас“. — Подгответе си алибита, в случай че стане нужда. Неколцина от нас трябва да бъдат в чужбина.