Дейвид Балдачи: Хладнокръвният Стоун

— Ами здрасти — отвърна тя и отново зачете вестника.

— Закъде пътувате? — попита младежът и безцеремонно се настани на свободното място срещу нея.

— Не съм в твоята посока.

— А откъде знаеш коя е тя? — игриво продължи младежът.

— Мога само да предполагам.

Той не разбра намека или просто не му пукаше.

— Отивам в Харвард.

— Ооо, изобщо не бих го допуснала.

— Но живея във Филаделфия, по-точно в Мейн Лайн. Родителите ми имат имение там.

— Нима? Сигурно е страхотно да имаш родители, които притежават имение — каза тя с подчертано равнодушие.

— Още по-страхотно е да имаш родители, които през повечето време са в чужбина — невъзмутимо продължи младежът. — Довечера организирам малък купон, който обещава да бъде див. Проявяваш ли интерес?

Анабел усети как очите му опипват тялото й. Ето, отново се започва , въздъхна тя. Прекрасно знаеше, че не трябва да се поддава, но някои неща просто бяха по-силни от нея.

— Не знам — затвори вестника тя. — Колко див ще бъде?

— Колкото пожелаеш.

Устните му оформиха думичката „бейби“, но в последния момент хлапакът очевидно реши, че все още е рано за подобни фамилиарности.

— Не обичам да ме разочароват.

— Мисля, че няма да бъдеш разочарована — докосна ръката й той.

Тя се усмихна и леко потупа пръстите му.

— За какво всъщност говорим? За пиене и секс?

— Именно! — Той стисна ръката й. — Хей, аз съм в първа класа. Защо не се преместиш при мен?

— А нещо друго освен пиенето и секса?

— Искаш подробности?

— Всичко е в подробностите, скъпи мой…

— Стив. Стив Бринкман. — На лицето му цъфна самодоволна усмивка. — От същата онази фамилия Бринкман. Баща ми е вицепрезидент на една от най-големите банки в страната.

— Да ти кажа, Стив, ако на дивия купон липсва кока, наистина ще бъда разочарована. Нямам предвид кока-колата.

— Само кажи какво ти трябва и ще го доставя! — разпали се хлапакът. — Имам връзки.

— Амфети, куклички, глигани, плюс тежката артилерия — изреди тя. — И никаква лимонада — каза, имайки предвид долнокачествената дрога. — Не понасям лимонадата.

— Охо, виждам, че знаеш за какво говориш — рече Стив и нервно се огледа наоколо.

— Някога преследвал ли си дракона, Стив? — попита тя.

— Ами… Не.

— Това е един особен начин да вдишваш хероин. Стигаш на седмото небе, стига да не хвърлиш топа.

Той пусна ръката й и промърмори:

— Не ми се струва много разумно.

— На колко години си?

— На двайсет. Защо питаш?

— Аз си падам по по-младички. Отдавна съм разбрала, че навършат ли осемнайсет, мъжете не могат да чукат страхотно. Я ми кажи, на твоя купон ще има ли малолетни?

— Мисля, че идеята не е много добра — би отбой Стив и започна да се надига.

— О, аз не съм претенциозна — добави тя. — Може да бъдат и момичета. На кого му пука, като се надруса?

— Добре, добре. Сега трябва да тръгвам.

— И още нещо, Стив — спря го Анабел, отвори портмонето си и му показа фалшива значка. — Виждал ли си инициалите на АБН, Стив? Това означава Агенция за борба с наркотиците.

— Божичко!

— След като ти любезно ми съобщи адреса на имението на мама и тате в Мейн Лейн, моят екип няма да има проблеми да го открие. Казвам ти го за всеки случай, ако все още държиш да организираш дивия купон.

— Моля ви! — вдигна ръка младежът. — Кълна се в Бога, че…

Анабел стисна пръстите му и заплашително процеди:

— Връщай се в Харвард, Стиви! Изчакай да се дипломираш, а после прецакай живота си, както ти е угодно! Но в бъдеще внимавай какви ги дрънкаш пред непознати жени във влака!

Младежът побърза да се отдалечи по пътеката към първа класа.

Тя допи бирата си и разсеяно прегледа последните няколко страници на вестника. След което дойде и нейният ред да пребледнее.

Американец на име Антъни Уолас бе открит смазан от бой в едно имение на португалското крайбрежие. Други трима души бяха убити в усамотената къща на плажа. Предполагаше се, че мотивът е грабеж. Уолас все още бе жив, но в дълбока кома вследствие тежки поражения на мозъка. Лекарите не даваха надежда за възстановяването му.

Анабел откъсна листа и с несигурна стъпка се отправи към вагона си.

Джери Багър беше докопал Тони, един от партньорите й в измамата. Имение в Португалия? Изрично го беше предупредила да се снишава и да не размахва пачки. Но той не я беше послушал и в резултат бе с мъртъв мозък. Джери обикновено не оставяше живи свидетели.

Въпросът беше какво е успял да измъкне от Тони. Всъщност нямаше смисъл да го задава, защото знаеше отговора: всичко .