Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

В резултат от срещата между Грей и директора на ЦРУ цял полк оперативни агенти получиха официалната задача „да разследват случая“. Под тази невинна формулировка се криеше една наистина сериозна работа — всичките тези хора щяха да се раздадат докрай, за да открият убиеца на бившите служители на ЦРУ. Заповедта гласеше да го ликвидират на място в момента, в който го открият. Никой не желаеше съдебен процес. Един труп щеше да бъде напълно достатъчен.

Хари Фин се измъкна от третокласниците почти невредим, но въпросите им бяха толкова многобройни, че на няколко пъти му се прииска наистина да е бил морж, а не тюлен.

Когато най-после свърши, Сузи го прегърна и доволно долепи буза до неговата.

— Дано целият ти ден да е много приятен, тате — пожела му тя.

Каза го като голямо момиче и сърцето му изведнъж се качи в гърлото. Някогашните му колеги от специалния отряд биха се изненадали, ако разберяха, че под кожата му от неръждаема стомана се крие ранимо, подвластно на човешките емоции сърце. Единственият начин да продължи напред беше да блокира тези емоции. Двойственият живот, който водеше, беше възможен само при пълно разделение — това, което вършеше за майка си, никога не трябваше да достига до семейството му. А грижите за семейството му не биваше да стават част от другия му живот. Молеше се на Бога това да не се случи.

Подкара към офиса, където предстоеше обсъждане на предстоящото проникване в Капитолия. То продължи няколко часа. Очертаха стратегията и продължиха подготовката на операцията. Към края на заседанието Фин, чийто ум работеше най-добре при пълно натоварване, имаше повод да се усмихне. Току-що бе открил начин да ликвидира Симпсън.

Хапна някакъв сандвич и се отправи към специалния си склад. Предстоеше му да направи една бомба.

— Страхотно, няма що! — кресна в слушалката Джери Багър. — Браво на вас! Вече се питам дали да не се върна, за да ви сритам задниците!

Последвалата информация го поуспокои. Оказа се, че онова дребно копеле е спечелило куп пари в собственото му казино. При тези случаи влизаше в действие едно желязно правило: за да си получи парите кеш, играчът беше длъжен да попълни специалния формуляр, образец 1099, с чиято помощ Чичо Сам си прибираше данъците върху печалбата.

— Чакай малко! — викна Багър, след като чу данните. — Копелето е англичанин, така ли?

— Така пише тук.

— А говореше ли с британски акцент?

— Не знам.

— Не знаеш значи! А някой случайно да знае?

— Ще проверя веднага, сър — нервно отвърна мъжът отсреща.

— Добре — каза Багър. — А след като провериш и установиш, че самоличността му е тотално фалшива, можеш да провериш и още нещо: дали не се готвя да ти извия врата! — И той тресна слушалката.

Стоун излезе навън и завари Анабел седнала на стъпалата пред пансиона.

— Какво искаш от мен? — мрачно попита тя.

— Нищо. А ти какво искаш от себе си?

— Не ми се прави на психоаналитик!

— В момента, в който майка ти е била убита, баща ти се е намирал в ареста.

— Но тя е била убита заради него.

— Добре, съгласен съм. Но нима е толкова лошо да го оставиш да си вярва, че не е имал намерение да я изложи на опасност?

— Да, няма нищо лошо — горчиво отвърна тя. — Особено ако отчетем факта, че баща ми е проклет лъжец, който винаги е мислил само за себе си!

— Това означава ли, че се е отнасял зле с нея? Пребивал я е от бой, държал я е гладна и жадна?

— Не си прави майтап с тези неща!

— Само се опитвам да си изясня ситуацията.

— Не, никога не се е отнасял зле с нея.

— Което означава, че я е обичал.

— Защо правиш всичко това? Защо си на негова страна?

— Не съм на ничия страна, Анабел. Този човек умира. Беше на гроба на майка ти, за да й отдаде своята почит. Ти си убедена, че е хвърлил горката жена на вълците, но той не го е направил. — Стоун замълча за момент и разпери ръце. — Не искам нищо от теб, но се надявам да преосмислиш ситуацията. Животът е кратък, близките ни не са вечни. Никой не знае това по-добре от мен.

Анабел се облегна на колата, кръстоса ръце и пъхна длани под мишниците си.

— Две години планирах удара срещу Багър — прошепна тя. — Две заблуждаващи операции преди голямата. Вложих в тях всичко, до последния си цент. Поех рискове, които никога не бях поемала. Една малка грешка пред Джери щеше да ми коства живота. Но изпитвах дълбока наслада. И знаеш ли защо?

— Не — поклати глава Стоун. — Кажи ми.

— Защото най-сетне щях да прецакам мръсника, който уби майка ми. След всичките тези години той щеше да си плати. И аз успях, Оливър. Победих го! Измъкнах му толкова пари, колкото никой играч в казиното. И го накарах да побеснее!