Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Казвам се Оливър — протегна ръка Стоун.

Пади отказа да я поеме и го изгледа изпитателно.

— Когато случайно се сблъскам с някой, няма проблем — промърмори той. — Но срещна ли го повторно в рамките на един час, нещо започва да ме гложди.

— Градът е малък.

— Но все пак достатъчно голям, за да може човек да се усамоти.

— Тогава ще се преместя.

Пади не свали поглед от него в продължение на няколко дълги секунди.

— Забрави! — тръсна глава той. — Казвай какво ще пиеш, аз черпя.

— Не е нужно.

— Винаги е нужно да почерпиш някого с едно питие. Всъщност това е привилегия. Не ми отказвай, защото съм ирландец и като нищо ще ти прережа гърлото!

Два часа по-късно напуснаха заедно кръчмата. Пади залиташе, а Стоун го придържаше през рамото.

— Ти си готин пич — изпелтечи Пади. — Истински приятел.

— Радвам се, че мислиш така. Но в това състояние не бива да шофираш. Кажи ми къде живееш и ще те закарам.

Едва седнал в колата на Стоун, Пади заспа. Оливър Стоун беше доволен, защото беше решил да организира една среща между баща и дъщеря.

Близо час Анабел втренчено гледаше бутилката джин пред себе си, без да отпие дори глътка. Обикновено пиеше само когато работата го налагаше. Благодарение на пиянството на баща си беше получила трайно отвращение от алкохола още от ранна възраст. Тихото почукване на вратата я накара да вдигне глава.

— Кой е?

— Оливър.

— Влизай, отключено е.

Вратата се отвори. Анабел извърна глава едва когато осъзна, че чува стъпките на двама души.

— Хей, какво правиш?! — изкрещя тя.

Стоун повлече Пади през прага и го тръшна на канапето. Гласът на дъщеря му проби алкохолната пелена, тялото му бавно започна да се надига.

— Анабел?

Преди Стоун да успее да реагира, Анабел се втурна и заби лакът в корема на баща си, който се строполи на пода и вдигна ръце да се защити.

Стоун я сграбчи за раменете и бързо я дръпна, но тя се изплъзна от хватката му и зарита сгърченото тяло на възрастния мъж.

Принуден да използва цялата си сила, Стоун я залепи за стената и силно я зашлеви. Тя изведнъж утихна и извърна очи към Пади, който пребледня и започна да повръща.

В следващата секунда Анабел се изтръгна от ръцете на Стоун и избяга от стаята.

Два часа по-късно Пади отвори очи и бавно се огледа. Надигна се на канапето и усети ръката на Стоун върху рамото си.

— Спокойно, отпусни се. Току-що преживя един доста тежък шок.

— Ани? — промълви Пади и очите му зашариха из стаята. — Къде е Ани?

— Ще се върне — успокои го Стоун. — Наложи й се… хм, да излезе за малко. — Вече беше почистил пода и го чакаше да се свести.

— Наистина ли беше Ани? — сграбчи го с костеливата си ръка Пади Конрой.

— Да — кимна Стоун. Долови стъпките на Анабел по стълбата и побърза да застане пред стареца. Вратата се отвори и тя спря на прага. Безизразното й лице беше съвсем бяло. В продължение на един ужасен миг Стоун беше сигурен, че по някакъв начин е успяла да се въоръжи.

Тя затвори след себе си, дръпна един стол и седна с лице към тях. Погледът й блуждаеше между двамата, преди накрая да спре върху Пади.

— Свърши ли с драйфането?

Той объркано кимна и дрезгаво изрече:

— Ани?

— Млъквай! — вдигна ръка тя. — Не съм казала, че можеш да говориш!

Пади поклати глава и притисна с ръце хлътналия си корем.

— Защо го домъкна тук, по дяволите? — попита тя Оливър Стоун.

— Реших, че е крайно време двамата да си поговорите.

— Грешно си решил.

— Излетя навън толкова бързо, че нямах време да ти кажа нещо важно. Когато майка ти е била убита, баща ти е лежал в полицейския арест в Бостън по обвинение за фалшифициране на чек.

Стоун млъкна и седна на канапето редом с Пади. Тази жена действително е била страхотна измамница , помисли си с уважение той, наблюдавайки безстрастното изражение на Анабел.

— Откъде знаеш? — попита най-сетне тя, заковала поглед в лицето му.

— От моя приятел Алекс, с когото говорих по пътя насам. Арестът е регистриран в компютърния архив на полицията.

— А как ти хрумна да провериш? — попита с равен глас тя.

— Направи го, след като започна да ме разпитва за смъртта на майка ти, докато седяхме в бара — обади се Пади. — Тогава му казах, че почти цял месец съм бил в проклетата килия. Нямаха достатъчно доказателства, за да ме обвинят, но за съжаление не можех да си позволя адвокат. Когато най-после ме пуснаха, майка ти отдавна беше погребана.

— Това не променя факта, че ти си главната причина за смъртта й!