Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Само аз и ти?

— Точно така.

— Дейвид ще се пукне от яд!

— Брат ти е на тринайсет и вече не обича баща му да се мотае наоколо. Вече не съм достатъчно готин и умен за него. Нещата ще се променят след десетина години, когато изведнъж се окаже с дългове към колежа и не може да си намери свястна работа. Тогава отново ще стана умен.

— Според мен си умен и готин.

— Затова те обичам — усмихна се Хари. После метна Патрик на раменете си и затича към колата. Остана без дъх, докато стигнат паркинга.

— Тате, защо продължаваш да ме носиш на раменете си? — попита ухиленото до уши момче.

— Защото скоро няма да мога да го правя, сине — отвърна с помръкнало лице Фин и очите му овлажняха. — Ще станеш много тежък, а и дори да мога да те нося, ти няма да искаш.

— Толкова ли е важно за теб? — попита Патрик и хвърли в устата си цяла шепа чипс.

Фин отключи колата и метна на задната седалка сака с екипа на момчето.

— Важно е — кимна той. — Но ти ще го разбереш чак като станеш баща.

Хапнаха бургери в някаква закусвалня на километър от дома им.

— Страшно ми харесва тази храна, много е вкусна! — обяви Патрик.

— Яж, докато можеш — каза Фин. — Защото, като пораснеш, организмът ти трудно ще понася толкова мазнини.

Момчето лапна поредния пържен картоф и попита:

— Как е баба? Мама каза, че си ходил да я видиш.

— Добре е — леко се сепна Фин. — Всъщност не съвсем.

— Защо вече не й ходим на гости?

— Мисля, че не иска да я виждате болна.

— Че защо? На мен винаги ми е била интересна, макар че говори особено.

— Да, малко е странна — съгласи се Фин и сведе очи към бургера със сирене пред себе си. Апетитът му изведнъж се изпари. — Може би скоро ще отидем да я видим.

— Тя не ми прилича на ирландка, тате.

Фин си спомни високата жена с широки рамене и изсечени черти, типични за източноевропейките от нейното поколение. Тя нямаше нищо общо със сбръчканата старица, в която се беше превърнала сега. Синът му беше прав, действително не приличаше на ирландка. Просто защото не беше такава. Фин приличаше повече на нея, отколкото на баща си.

— Защото не е ирландка — малко припряно обясни той. — Дядо ви беше ирландец.

Не му беше приятно да лъже детето, но в случая беше абсолютно наложително. Баща му, ирландският евреин.

— Казвал си ми, че бил страхотен.

— Такъв беше.

— Много бих искал да го познавам.

Аз също , помисли си Фин. За много повече време, отколкото бях с него.

— А баба откъде е?

— Откъде ли не — неясно отвърна Фин.

Манди ги посрещна на входната врата. Патрик отиде да се преоблече и да се подготви за лягане, а тя каза:

— Хари, утре трябва да отидеш в училището на Сузи. Имат час на тема „Професията на родителите ми“.

— Вече ти казах, че ще се чувствам неловко — намръщи се Фин.

— Всички бащи ще са там, Хари — настоя Манди. — Не може само Сузи да е сама. Аз бих отишла, но идеята е един от двамата родители да разкаже за своята кариера. Нали се сещаш, че моето пране, готвене и гладене едва ли може да се нарече кариера…

— За мен си е една много добра кариера — целуна я по бузата той. — Работиш много повече от някои хора, които познавам.

— Трябва да идеш, Хари. Иначе Сузи ще бъде ужасно разочарована.

— Моля те, скъпа, не ме карай да правя такива неща.

— Добре — въздъхна Манди. — В такъв случай иди да й го съобщиш лично, защото те чака будна в леглото.

След тези думи тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Фин изпъшка и се повлече след нея.

Сузи седеше в леглото си, заобиколена от плюшени играчки. Бяха различни животни, единайсет на брой. Не можеше да заспи, ако някое от тях липсваше. Наричаше ги ангели-пазители. На пода пред леглото бяха подредени други десет животни, които бяха „рицарите на кръглата маса“.

Детето го погледна с огромните си сини очи и директно го попита:

— Ще дойдеш ли утре, тате?

— Тъкмо говорехме с майка ти по този въпрос.

— Днес в училището дойде майката на Джими Потс, която е морски биолог — обясни детето, изговаряйки внимателно странната дума. — Не знам какво точно прави, но донесе една жива риба!

— Звучи страхотно — усмихна се Фин.

— И ти ще бъдеш страхотен, нали? Аз много се хваля на децата с теб.

— А какво им обясняваш?

Сузи нямаше никакво понятие с какво си вади хляба баща й.

— Че си войник.

— О, това е вярно. Едно време наистина бях войник.

— Разказвам как си бил истински морж!

Фин едва не прихна и търпеливо обясни, че е бил тюлен, а не морж, след което добави: