Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Попитах: става ли?

— Да, става.

— Окей. Приела си съвета ми и се опитваш да разобличиш за нещо Багър. Именно то е причината да го ограбиш. В момента си там — на мястото, където ти е причинил зло, което не можеш да забравиш. И което те е накарало да го ужилиш, при това яко. Прав ли съм?

Анабел не отговори. Той изчака малко и добави:

— Очевидно спечелих облога и сега трябва да ми кажеш къде си.

— Не спомена конкретно място — възрази тя.

— Не сме се договаряли за място. На практика ти казах много повече от назоваването на конкретен град. Но ти явно искаш да се отметнеш…

— Никога не се отмятам!

— В такъв случай ми кажи.

Нова пауза, после:

— Намирам се в Мейн.

— Къде в Мейн?

— Южно от Кенъбънк, на брега на океана.

— Там ли се случи всичко?

Отново му се наложи да изчака.

— Да.

— А какво точно се случи?

— Това си е моя работа! — отряза го тя.

— Вече доказах, че можеш да ми имаш доверие.

— Съмнявам се, че някой може да ми докаже подобно нещо.

— Добре, нека бъде по твоему. А пък аз ще отскоча до Атлантик Сити, за да се оправя лично с добрия стар Джери.

— Не го прави, Оливър! Той ще те убие! Нима не разбираш?

— В такъв случай кръвта ми ще тежи на съвестта ти — шеговито каза Стоун.

— Не се шегувай, моля те! В момента не ми е до подобни глупости.

— Точно така — напрегнато рече Стоун. — Имаш нужда от план, който ще те скрие от дулото на Багър. План, който трябва да бъде реализиран.

— От теб, нали?

— Преди време си изкарвах хляба с такива неща. Сигурен съм, че Джери Багър е долен мръсник, но и някогашната ми територия не беше Дисниленд.

Настъпи продължително мълчание. Стоун не беше сигурен дали тя все още е на линията.

— Анабел?

— Той уби майка ми — прошепна тя. — Сега вече знаеш.

— Какво му е направила майка ти?

— Нищо. Баща ми Пади му отмъкна десет бона. И това струваше живота на майка ми.

— И баща ти ли е убил?

— Не. Той успял да се измъкне, но забравил да предупреди мама, че кръвожадният Багър пристига в града.

— Доста тежък багаж — изпусна една въздишка Стоун. — Много съжалявам, Анабел.

— Нямам нужда от съчувствие, Оливър. Трябва да измисля начин да се отърва от това животно веднъж и завинаги. Ще ти призная, че четирийсетте милиона, които му отмъкнах, изобщо не ме удовлетворяват. За да сме квит, мръсникът трябва да престане да диша!

— Кажи ми точно къде се намираш. До довечера ще бъда при теб.

— По какъв начин? Със самолет?

— Нямам пари за билет.

— Аз ще ти купя билет.

— За съжаление не разполагам с документи за самоличност и не мога да се кача на никакъв самолет.

— Ако ми беше казал по-рано, щях да ти изготвя такива документи, че дори експертите на ФБР нямаше да открият разликата. Да не говорим за онези нещастници от транспортната полиция.

— Някой ден може да стигнем и до това, но засега предпочитам да пътувам с кола.

Тя му даде точния си адрес и попита:

— Сигурен ли си, че го искаш? Все още можеш да се откажеш, без да ти задавам въпроси. Свикнала съм да се оправям сама.

— Ще се видим в Мейн, Анабел.

Изправен зад играчите около масата за блекджек, Милтън зорко следеше картите, които излизаха от дървения улей.

— Как върви? — попита Рубън, който незабелязано се изправи зад него.

— Страшно ми е интересно — усмихна се Милтън.

— Включи се, защото тъй и тъй трябва да се слеем с посетителите — промърмори Рубън. — Само гледай да не те ошушкат, защото ще ни трябват пари за бензин.

След тези думи гигантът продължи обиколката си, небрежно оглеждайки игралните маси. След завръщането си от войната във Виетнам той беше постъпил на работа в Агенцията за военно разузнаване, или АВР — армейския еквивалент на ЦРУ. Оттогава беше изтекла много вода, но в момента той със задоволство установи, че не е изгубил навиците си. И без колебание се насочи към бара.

Паркира задника си на едно от високите столчета, поръча си джин с тоник и зяпна барманката — красива жена на средна възраст с уморено лице и неестествено бяла кожа. Така изглеждаха всички, които прекарваха по-голямата част от живота си на закрито, под ярките светлини на казиното.

— Кои са най-интересните игри тази вечер? — попита той, след като отпи глътка и хвърли в устата си няколко фъстъка.

Жената механично бършеше плота с влажна кърпа.

— Зависи какво те интересува — отвърна тя.

— Интересува ме нещо различно от заровете, едноръките бандити и всичко останало, което струва пари.