Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Когато се прибра в службата, в продължение на два часа той се занимава с „телефонната въртележка“ — едно сложно упражнение, имащо за цел да измъкне максимална информация от различни държавни служители. Неотдавна, прибягвайки до този метод, беше успял да се добере до склада за ваксината срещу опасен вирус, създаден за целите на биотероризма. Постигна го, представяйки се за студент по маркетинг с курсова работа на тема „Дистрибуторски техники“. В хода на „въртележката“ разговаря с осем души, последният от които беше вицепрезидент на компанията производител на ваксината. Задавайки му серия от несвързани помежду си въпроси, той успя да научи точното местоположение на склада, в който се съхраняваше тя.

Днес Фин събираше информация за два предстоящи проекта: удар срещу Капитолия и далеч по-сложна операция за проникване в Пентагона. Печално известен беше фактът, че един граждански самолет е в състояние да нанесе тежки поражения на централата на американските военни, но съществуваха и други, по-изтънчени начини да се пробие нейната сигурност и да се стигне до още по-трагични последици от онези, които й причини обреченият джъмбо джет. Сценариите бяха различни — от миниране на командно-контролната система на Министерството на отбраната, през саботаж на системата за пречистване на въздуха, който би убил или разболял десетки хиляди държавни служители на ключови постове, до взривяване на целия огромен комплекс, и то отвътре.

Докато работеше, Фин хвърляше по някой поглед и на новинарските сайтове в интернет за подробности около смъртта на Картър Грей. Както можеше да се очаква, властите бяха наложили пълно затъмнение по темата. Репортерски находки нямаше, а информацията се изчерпваше с преповтаряне на славните моменти в кариерата на доблестния държавен служител Картър Робърт Грей. В един момент на Фин му дойде до гуша и той излезе да поеме глътка чист въздух.

След което, подчинявайки се на внезапен импулс, реши да посети майка си. Щеше да вземе късния нощен полет, веднага след като децата заспят, за да може да се върне на другата вечер. След операцията във Военноморския флот настъпи период на принудително бездействие. Това се случваше често, защото работното му време не беше от девет до пет. В момента течеше предварителната подготовка на няколко операции — най-подходящото време за кратко пътуване.

Фин и обичаше, и мразеше да ходи при майка си. Тези посещения се подчиняваха на желязна рутина, която никога не се променяше. И нямаше как да се промени. Въпреки това той се чувстваше длъжен да се връща към този отдавна установен ритуал. Нямаше чувството, че го прави по задължение, но всъщност беше точно така.

Купи си билет по интернет и звънна на Манди да я предупреди. После напусна службата, закара по-малките деца на плуване и тренировка по бейзбол, след което мина да ги прибере. Вечерта прекара с тях, сложи ги да си легнат и се отправи към летището. Предстоеше му кратък полет към един от най-дългите дни в живота му.

Стоун набра телефонния номер на Анабел. Сигналът прозвуча четири пъти и той реши, че тя няма да вдигне. Но в същия миг чу гласа й.

— Къде си? — попита той.

— Оливър, оставих ти бележка.

— Която е пълна глупост. Къде си?

— Не искам да се замесваш. Просто забрави за мен.

— Изпратих Милтън и Рубън в Атлантик Сити, за да проучат Багър.

— Какво?! — кресна тя. — Ти си луд!

— Ето я онази Анабел, която познавам и харесвам.

— Нима не си даваш сметка, че появата им там е равносилна на самоубийство?

— Те умеят да се грижат за себе си.

— Оливър! Напуснах града, за да не ви замесвам!

— В такъв случай можеш да се върнеш, защото вече сме замесени.

— Не мога и не искам да се върна!

— Тогава ми отговори на един въпрос.

— Казвай — тежко въздъхна тя.

— Какво ти е причинил Багър, за да го прецакаш с толкова милиони?

— Това ми е професията, забрави ли? Аз съм измамница.

— Ако продължаваш да ме лъжеш, наистина ще се ядосам!

— Но какво те интересува?

— Ти ни помогна, сега е наш ред.

— Помогнах на себе си. А вие просто се изпречихте на пътя ми.

— Така да бъде — рече Стоун. — Но ти имаш нужда от нас. Ако Багър е толкова добър, колкото твърдиш, едва ли разполагаш с много време.

— Благодаря за доверието.

— Опитвам се да бъда реалист, нищо повече. Къде си?

— Забрави!

— В такъв случай нека отгатна. Но ако успея, ще ми кажеш точно, става ли?

— Добре, след като това ще те направи щастлив.