Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Тя е, Джо. Браво на теб. Какво друго имаш?

— Бих казал, че открихме и нещо, което има вероятност да улесни работата ни. Но все още не съм сигурен.

— Какво е то? — вдигна глава от снимката Багър.

Джо му подаде една вестникарска изрезка.

— Още от самото начало имах чувството, че името Дехейвън ми е познато. Поразрових се малко и… бинго!

— Бил е убит! — възкликна Багър, успял да плъзне очи по изрезката.

— Съвсем наскоро. Открили са го в хранилището на Библиотеката на Конгреса. Става въпрос за шпионска афера във Вашингтон.

— Сигурен ли си, че е същият Дехейвън?

Джо му подаде друга снимка, свалена от статия във връзка с убийството.

— Сам можете да се уверите, мистър Багър. Човекът е същият, но вече по-възрастен.

— Значи съпругът на Анабел е бил шпионин и са му видели сметката?

— Бившият й съпруг. Бракът им е бил анулиран около година по-късно.

— Анулиран? Значи ли това, че не е бил консумиран, или какво? Минала е цяла година, по дяволите!

Багър отново се втренчи в сватбената снимка на Анабел. Беше ослепителна. Призна го без никакво колебание, въпреки че го беше ужилила здраво. Как е било възможно тоя тип да не й скочи в мига, в който е чул нейното „да“? Педал ли е бил тоя шибан Дехейвън?

— Не знам подробности — все така сдържано отговори Джо. — Но анулирането е факт, регистриран във Вашингтон, където вероятно са живели след брака. Освен това Дехейвън не е шпионин. Все още не разполагам с пълни подробности около убийството, част от които ще останат тайна в името на националната сигурност. Но по всичко личи, че то е в резултат на нещо, което не е трябвало да попада пред очите му.

Багър замислено се облегна в креслото си. Анабел го беше излъгала, че е сътрудничка на ЦРУ, която се занимава с пране на държавни пари в чужбина. Ами ако наистина бе работила за ЦРУ? Дали нямаше да се окаже, че той е бил прецакан не от нея, а от държавата? Не можеше да съди държавата, а и нямаше как да убие Чичо Сам.

— Добра работа, Джо — повтори той, отново насочил вниманието си към частния детектив. — Продължавай в същия дух, пък да видим какво ще излезе.

— Вече го правя, мистър Багър — надигна се Джо.

Багър го изчака да излезе и сведе поглед към младата и изключително красива Анабел. Изглеждаше адски щастлива, въпреки че младоженецът приличаше на… хм… на библиотекар.

Стана и пристъпи към прозореца. Империята му заемаше почти цял квартал в близост до крайбрежната улица, наречена „Бордуок“. Погледа я известно време, после решително тръсна глава и вдигна слушалката.

— Обади се да подготвят самолета! — заповяда на шефа на личната си охрана той. — Скоро излитаме!

— Накъде, мистър Багър?

— Към Вашингтон, любимия ми град.

Следващата сутрин беше натоварена не само за Рубън и Милтън, които потеглиха с пикапа за Атлантик Сити, но и за Хари Фин. Заедно с двама свои колеги той инспектираше един парцел в близост до столицата на Съединените щати. Бяха облечени в безупречни униформи, разполагаха със съответното оборудване. Но най-важното беше, че излъчваха авторитета и самоувереността на хора, които имат пълното право да бъдат там и да извършват проверката. Фин спокойно извади от джоба си писмена заповед и я подаде на двамата полицаи, които се появиха да разберат какво става.

— Ходим там, където ни пращат, момчета — извинително каза той. — Няма да се бавим дълго. Тук сме във връзка със строящия се Център за посетители.

— Имаш предвид бездънната яма, в която потъват парите на данъкоплатците — избоботи единият от полицаите. Въпросният строеж от години беше болна тема за жителите на столицата.

Фин кимна.

— Знаете как е в този град: всеки прехвърля топката и никой не желае да поеме отговорността. По тази причина ние правим по десет пъти едно и също нещо с единствената цел да сменим памперса на някой насран политик.

— Не ми говори — направи гримаса другият полицай. — Гледайте да свършите по най-бързия начин.

— Нямаш грижа — отвърна Фин и продължи работата си.

Използваха измервателен уред, който всъщност беше видеокамера, заснемаща два от входовете на Капитолия и ротацията на екипите, които ги охраняваха. Целта беше да се открие пролука за проникване в сградата. Преди известно време някакъв тип беше успял да го направи, което предизвика острата реакцията на куп високопоставени държавни служители. Ето защо на компанията на Фин бе възложена поръчка. Тя трябваше да провери дали въведените „допълнителни“ мерки за сигурност имат ефект. От това, което Фин беше открил до момента, подобен ефект изобщо нямаше.