Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Дори в ЦРУ малцина подозираха за съществуването на „Три шестици“. Може би за да спят по-спокойно. Но всяка от така наречените „цивилизовани“ страни, включително Америка, разполагаше с подобни подразделения, които убиваха в името на националните интереси.

Стоун насочи вниманието си към лист хартия, към който беше прикачена и снимка. На нея бяха той, Боб Коул, Лу Синсети, Роджър Симпсън, Джъд Бингам и Картър Грей. Доколкото му беше известно, това бе единствената фотография на всичките шестима членове на отряда, направена след една изключително трудна мисия. Участниците в нея отидоха да се напият мигове след като самолетът им кацна на американска земя. С натежало сърце Стоун гледаше младежки гладкото си лице — лице на самоуверен убиец, който все още няма представа за трудностите и загубите, които го очакват в близкото бъдеще.

Очите му се спряха на стройната и елегантна фигура на Роджър Симпсън. Той, подобно на Грей, никога не беше изпълнявал оперативни задачи. Двамата подготвяха и планираха операциите на останалите четирима. Няколко години по-късно Симпсън, все така хубав и елегантен, се прехвърли на политическото поприще. Но се случи така, че изключителната амбициозност, която му носеше успехи на младини, трийсет години по-късно го превърна в коварен и злопаметен интригант, който не забравя нищо. Симпсън не беше удовлетворен от мястото си сред стоте членове на Сената и работеше с всички сили за постигане на голямата си мечта — президентския пост. По всичко личеше, че ще бъде главният кандидат за Белия дом, след като изтечеше мандатът на сегашния президент. Съпругата му, бивша Мис Алабама, успяваше да поддържа рейтинга му на високо ниво — далеч по-високо от това, което скованият и малко недодялан Симпсън би могъл да по-стигне със собствени сили. Но във висшите кръгове се носеше слух, че госпожата не е особено щастлива със съпруга си и подкрепата й за кампанията му се дължи единствено на силното й желание да бъде първа дама.

Стоун винаги беше смятал Симпсън за слабохарактерно копеле, готово да ти забие нож в гърба. А фактът, че такъв тип имаше реални шансове да се добере до най-високия пост в държавата, само потвърждаваше лошото му мнение за американските политици.

Прибра снимките и документите в кутията и отиде да я върне на мястото й. Положи надгробния камък отгоре и бавно се изправи. Решението вече се оформяше в главата му. Докато чака да му дойде редът за куршума, ще направи всичко възможно да защити живота на Анабел Конрой въпреки нейното нежелание да приеме помощта му.

Беше изгубил дъщеря си. Нямаше никакво намерение да изгуби и Анабел.

Съвещанието на клуб „Кемъл“ в къщичката на Стоун започна точно в осем вечерта. Както обикновено Милтън беше донесъл лаптопа си и чукаше по клавиатурата. Кейлъб седеше предпазливо на разнебитен стол, а Рубън се беше облегнал на стената.

Стоун им разказа накратко за проблема на Сюзан и решението й да напусне града.

— По дяволите! — изръмжа Рубън. — Така и не успях да я поканя на едно питие!

— По всяка вероятност Джери Багър е избил онези хора в Португалия, а партньорът й е в кома. Тя се нуждае от помощта ни, но не желае да ни излага на опасност.

— Явно не е наясно, че нашата група буквално се опиянява от опасността — изпъчи гърди Кейлъб.

Стоун посрещна изявлението с леко покашляне и продължи:

— Отначало мислех, че трябва да проучим Джери Багър и да се опитаме да го пратим в затвора.

— На теория звучи добре, но на практика? — сбърчи вежди Рубън.

— Мислех да отскочим до Атлантик Сити и да видим какво може да се направи.

— Ето ви неговата снимка — обади се Милтън. — Казино „Помпей“ разполага със собствен уебсайт.

Кейлъб се наведе над екрана, откъдето го гледаше усмихнатата физиономия на Багър.

— Каква муцуна, господи! — простена той. — Оливър, този човек очевидно е мафиот. Едва ли можем да проверяваме такива като него!

— Да го разследваме на неговата територия наистина е малко рисковано — добави Рубън.

— Имам предвид събиране на информация, нищо повече — отвърна Стоун. — Никаква конфронтация, просто разговори с хора, които могат да ни бъдат полезни.

— А какво ще стане, ако Багър разбере, че се интересуваме от него? — попита Кейлъб. — Няма ли да ни подгони?

— А какво стана с опиянението ти от опасността? — засече го Рубън.