Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

Насочи се към стената, на която бяха монтирани множество блиндирани касети. Пъхна в процепа личната си карта и опря палец в електронния четец на отпечатъци. Вратичката на една от касетите щракна и се отвори. Грей извади тънка папка, настани се на едно удобно кресло и се зачете в материалите.

Половин час по-късно приключи, извади от джоба си една снимка и я сравни с тази, която беше в папката. Човекът безспорно беше един и същ, а Грей го познаваше добре. В много отношения той беше един от най-близките му хора. В продължение на десетилетия се беше опасявал, че един ден, по някакво нещастно съвпадение на обстоятелствата, сянката на Рейфилд Соломон ще изплува от небитието. И този ден беше настъпил.

Коул, Синсети и Бингам бяха мъртви, а Картър Грей без малко да се присъедини към компанията им. Това със сигурност щеше да се случи, ако не беше специалната блиндирана камера в подземието на къщата, построена от бившия директор на ЦРУ и вицепрезидент на страната, който беше живял там преди него. Една солидна камера, която издържаше на пожар и експлозии. Когато Грей обясни на Стоун, че се чувства удобно и сигурно в новия си дом, той говореше буквално. Освен с блиндирана камера къщата разполагаше и с укрепен железобетонен тунел, по който той спокойно напусна укритието и излезе от другата страна на пътя, където го чакаше човек от охраната на кормилото на лимузина без отличителни знаци. Всичко това се случи почти час преди взривяването. Грей си тръгна броени минути след получаването на снимката. Но все пак се беше разминал на косъм със смъртта. ФБР започна разследване за убийство, обявявайки публично, че сред руините е бил открит обгорял труп. Това се случи по инициатива на Грей, който много държеше да го смятат за мъртъв.

И ако не беше снимката, която му изпрати убиецът, той действително щеше да бъде мъртъв. Какъв риск, господи! Каква огромна тактическа грешка! Явно този човек много държеше Грей да разбере защо ще бъде убит. И до голяма степен се разкри. Очевидно много държеше на Рейфилд Соломон. Или имаха роднинска връзка, или нещо подобно.

Останалите мишени вече са ясни, помисли си Грей, седнал на удобния стол на трийсет метра под централата на ЦРУ в Лангли, Вирджиния — всесилната машина, която някога беше управлявал. Достъп до помещението имаха само действащите и бившите директори на разузнавателната централа. Тук се съхраняваха досиета, които, американската общественост никога нямаше да види. Голяма част от тях не бяха известни дори на президентите, управлявали страната. Разбира се, под наименованието „досиета“ се криеха много повече неща от обикновени архивни материали. И хора от плът и кръв, както в случая с Рей Соломон. Самият Грей не знаеше, че има заповед за неговото ликвидиране. Ако беше разбрал за нея, той положително щеше да възпрепятства изпълнението й. Защото Рей беше сред най-близките му приятели и той още не го беше прежалил. Естествено, при подобни случаи тъгата беше една много повърхността емоция. Защото на теб ти е зле, но другият човек е мъртъв.

Грей затвори папката и я върна в касетата. Мнозина сред най-влиятелните хора в държавата не биха искали случаят с Рей Соломон да се разравя. Те със сигурност бяха готови да използват всички средства, за да открият човека, който се беше опитал да убие Грей. По възможно най-бързия начин, за да предотвратят следващия му удар. В случая Грей беше изцяло на тяхна страна. Приятелят му беше мъртъв от десетилетия. Раздухването на този случай нямаше да донесе нищо добро.

Беше дълбоко убеден, че е постъпил честно, като е предупредил Джон Кар. Но това беше всичко. Не възнамеряваше да направи нищо повече за сигурността му. Ако му беше писано да умре, щеше да умре, и толкова.

Пред лимузината бавно изплува сградата на Министерството на правосъдието и Джери Багър я поздрави с тържествено вдигнат среден пръст.

— На това му се вика подходящ обект за ядрен удар — изръмжа той. — Който непременно трябва да обхване и ФБР. На кого му трябват прокурори и ченгета? На мен със сигурност не. — Той огледа лицата в лимузината. — На теб трябват ли ти, Майк?

— Не, мистър Багър.

— Правилно разсъждаваш.

Малко след пристигането си във Вашингтон Багър беше получил по-подробен доклад от частния детектив. Той беше причината да потегли насам, за да посети библиотеката. За по-ерудираните хора тя не беше обикновена библиотека, а с главно „Б“ — Библиотеката на Конгреса.