Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Усещам нежелание за сътрудничество! — раздразнено каза същият агент.

— А пък аз — евентуално обвинение във възпрепятстване на правосъдието — добави другият. — Искате ли да останете заключен в килия, докато ние установяваме самоличността ви, мистър Стоун?

— Ако смятате, че имате достатъчно основания да ми предявите обвинение, направете го — спокойно отвърна Стоун. — Но ако не мислите така, ще ви помоля да ме извините, защото имам и друга работа.

— Май сте доста зает човек, мистър Стоун — каза саркастично единият от следователите.

— Само се опитвам да бъда разумен. Между другото, мога да ви предложа една сделка.

— Ние не сключваме сделки.

— Ще дойда с вас на местопрестъплението. И ще споделя всичко, което ми се стори забавно.

— Забавно ли? — рече другият агент. — Какво, по дяволите, означава това?

— Точно това, което чухте.

— Нямаме никакво намерение да ви водим на местопрестъплението! — отсече онзи.

— Защото, ако сте убиецът, вероятно ще се опитате да прикриете нещо — добави другият.

Стоун изпусна шумна въздишка и вдигна глава.

— Свържете ме с директора на ФБР, ако обичате.

— Моля? — изгледа го недоумяващо единият.

— Да, с шефа на Бюрото. Съвсем наскоро получих благодарствено писмо от него. По една случайност разполагам с копие, което е в джоба ми. Преди да тръгна насам, му позвъних и обещах да му се обадя, ако имам някакви неприятности в тази сграда.

Стоун подаде един лист на агента срещу себе си. Другият се надвеси над него и двамата внимателно изчетоха писмото, а после погледнаха Алекс Форд, който само сви рамене.

— Ще ме свържете ли, или ще се разберем да не безпокоим директора, а просто да ме заведете на местопрестъплението? — попита Стоун. — Нямам цял ден за губене.

— Не виждам причина да безпокоим директора — отвърна най-сетне агентът срещу него.

— Радвам се да го чуя — надигна се Стоун.

Един от агентите на ФБР поведе Стоун и Алекс Форд към останките от къщата на Грей.

— Експлозия на газ? — попита Форд.

— На такова прилича — отвърна агентът. — Само че аз не мога да разбера как се е стигнало до нея. Къщата е сравнително нова и разполага с модерни средства за защита.

Стоун гледаше руините, където беше гостувал преди часове.

— Къде е бил открит трупът му? — попита той.

— Съжалявам, но не мога да кажа. Останки от някакво тяло бяха открити в спалнята.

— Идентифицирахте ли ги?

— Достатъчно е да ви кажа, че водим следствие за убийство на собственика.

— А открихте ли шофьора, който ще потвърди показанията на Оливър?

— Изчезнал е — поклати глава агентът. — Беше служител на ЦРУ. Не знам каква е историята там. Разбира се, това означава, че вашите обяснения как ви е върнал вкъщи остават непотвърдени.

— Ако бях решил да взривя това място, едва ли щях да разтръбя, че отивам на среща с него, особено пък пред агент на Сикрет Сървис. И със сигурност нямаше да го направя същата вечер, в която съм го посетил.

— Фактът, че къщата е била взривена след вашето посещение, е основната причина да сте заподозрян — контрира агентът.

— Именно затова съм тук — отвърна Стоун. — Колкото по-бързо откриете истинския убиец, толкова по-скоро ще бъда изваден от списъка на заподозрените.

— Имало ли е и други хора? — попита Форд.

— Един пазач — кимна агентът, без да сваля очи от лицето на Стоун. — Изскочил от къщичката ей там и бил улучен от отломки, които са го подпалили. Спомня си, че някой го е съборил на земята и е изгасил горящите му дрехи. Припаднал от болки и се свестил едва в линейката. В момента се намира в клиника по кожни изгаряния в Анаполис, но ще се оправи.

— Значи все пак е имало други хора — отбеляза Форд.

Агентът продължаваше да фиксира Стоун, който вдигна ръце и пристъпи към него.

— Можете да ме проверите за изгаряния, ако желаете.

— Не е ли бил шофьорът? — забързано попита Алекс, хвърляйки предупредителен поглед към Стоун.

— Пазачът е изпитвал силни болки и е успял да забележи само, че е бил мъж — призна агентът. — Но ако е бил шофьорът, защо му е трябвало да бяга?

— Би побягнал, ако има нещо общо с взривяването — отбеляза Стоун. — В същата посока сочи и фактът, че в момента е изчезнал. Не искам да ви уча как да водите следствието, но върху това заслужава да се помисли.

— Помислили сме — намръщено отвърна агентът.

— Открихте ли нещо използваемо сред отломките? — попита Стоун.

— И да сме открили, едва ли ще ви докладваме.