Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Не виждам по какъв начин ще ни помогне това — поклати глава Анабел, докато разбъркваше захарта в кафето си.

— Нападението е най-добрата отбрана. Властите с удоволствие ще го заковат, стига да им помогнем. Ако това се случи, той едва ли ще има време за теб. Дори едно сериозно разследване на бизнеса му ще бъде достатъчно, за да се почувстваш сигурна.

— Не познаваш Джери — въздъхна Анабел. — Той има четирийсет милиона причини да отдаде всяка минута от живота си за моето ликвидиране.

— Познавам хора като Джери Багър — каза Стоун. — Разбира се, че не става въпрос само за пари. Става въпрос за унижение и загуба на авторитет. Той трябва да изглежда непобедим в очите на околните, иначе няма да е Джери Багър.

— Веднага си го преценил.

— Казах, че познавам много хора като Багър. Дори съм работил за някои от тях.

— Добре де, как ще действаме, ако наистина решим да контраатакуваме? — предпазливо попита тя.

— Първо трябва да напипаме слабото му място. Естествено, по пътя на най-малкото съпротивление. В Португалия той е убил трима души, а четвърти лежи в кома. Успеем ли да го уличим за тези убийства, ще се отървем от него завинаги.

— Знам, че ги е извършил, но нямам доказателства. Ако отида в полицията, ще се наложи да обяснявам и те едва ли ще ми дадат медал.

— Можеш да предложиш на Багър да му върнеш твоя дял и да се надяваш, че ще ти се размине.

— Аз тези пари си ги спечелих до последния цент. Освен това ти правилно отбеляза, че въпросът не е в парите. Дори да му ги върна, той пак ще ме убие.

— А ако успеем да свържем Багър с тези престъпления, без да даваш показания и без изобщо да излизаш на светло?

— Е, това би решило проблемите — кимна Анабел. — Но не виждам как ще стане.

— Ние трябва да измислим как — каза Стоун и понечи да добави още нещо, но в този момент звънна мобилният му телефон. Беше Алекс Форд и гласът му звучеше напрегнато.

— Оливър, снощи ходи ли у Картър Грей?

— Да.

— В колко часа беше там и кога си тръгна?

Стоун отговори.

— Шофьорът може да го потвърди — добави той. — Защо питаш?

— Още ли не си чул?

— Какво?

— Снощи някой е взривил къщата му. Заедно с него. Знам, че ще ти прозвучи странно, но ФБР със сигурност ще пожелае да те разпита за срещата с Грей.

Стоун изключи телефона. ФБР ще ме разпитва за Грей.

— Какво? — рязко попита Анабел.

— Малки проблеми — отвърна той, а мислите му препускаха далеч напред. — Всъщност не много малки.

Тя чукна чашата си с кафе в неговата.

— Добре дошъл в клуба.

Оливър Стоун гледаше в стената. Двама трийсетгодишни едри мъже по ризи, с пистолети и значки на черните си колани кръжаха около него като лешояди над прегазен на пътя заек. Доброволната поява във вашингтонското бюро на ФБР не му беше донесла никакви предимства, въпреки че го придружаваше агентът на Сикрет Сървис Алекс Форд, който разказа с подробности за заслугите му при разкриването на голяма шпионска мрежа. Но разследващите убийството на Грей изобщо не обърнаха внимание на тези факти.

— Аз разследвам убийство, а хората над мен са ме стиснали за гушата и искат бързи резултати! — троснато отвърна единият и тежко се тръшна на стола срещу Стоун. — Хайде да опитаме още веднъж с имената. Как беше вашето?

— Оливър Стоун. Казвам го вече за четвърти път.

— Покажете ми някакъв документ.

— Пак за четвърти път ви казвам, че нямам.

— Как е възможно човек да живее без документи в двайсет и първи век? — изгледа го с недоверие вторият следовател.

— Аз знам кой съм — развеселено отвърна Стоун. — Изобщо не ми пука дали другите знаят, или не.

— Значи бихте целия този път, за да ни съобщите една безсмислица, така ли? Че сте един прочут кинорежисьор, облечен като скитник?

— Не, дойдох да ви съобщя, че снощи бях на гости на Картър Грей по негова покана. Появих се в дома му в девет вечерта и си тръгнах четирийсет и пет минути по-късно. Той ми изпрати личния си шофьор, който със сигурност ще потвърди, че когато си тръгнах, къщата беше цяла и обитателят й беше жив.

— Всъщност вие разпитахте ли шофьора? — поинтересува се Алекс Форд.

Агентите се спогледаха, после единият от тях отново се обърна към Стоун.

— За какво си говорихте с Грей?

— По лични въпроси. Те нямат нищо общо с това, което му се е случило.

Разбира се, Стоун имаше всички основания да вярва, че разказът на Грей за смъртта на тримата му бивши колеги е пряко свързан с убийството му.