Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Ние очаквахме искания за откуп. И той просто ни даде онова, което искахме.

Дафи погледна Ули през преградата и гордо поясни:

— Всъщност най-напред жестовете й привлякоха погледа ми. Когато започна да кръстосва из стаята, осъзнах, че я познавам. Тогава седях в онази хотелска стая и ги наблюдавах часове наред. Трябваше ми само известно време, за да направя връзката.

Болд заговори цинично:

— Двамата в онзи апартамент — точно срещу нас…

— Той й беше ядосан за нещо. Може би изобщо не е трябвало да се появява в дома му. Изчука я набързо на масата в трапезарията, за да я накара да си плати, и я отпрати.

— Истински принц — отбеляза Болд, отвори вратата и двамата се присъединиха към останалите.

Адвокатът на Ули се оказа млад евреин на име Карсмън, който току-що бе завършил юридическия факултет. Беше неугледен като неоправено легло. Гласът му беше пронизително висок и писклив. Адвокатчето се считаше задължено да оспорва всяка думичка, произнесена от Болд. Пени Смит, която се държеше най-професионално, издърпа Карсмън, за да си поговорят в коридора, а след като се върнаха в стаята за разпити, той изведнъж престана с възраженията. Непрекъснато си водеше записки и от време на време подаваше по някоя бележчица на разколебаната си клиентка.

Болд подаде на Ули досието с арестите й.

— Номер на значката 8165. Значката е принадлежала на детектив Кенет Фаулър. Той те арестувал за участие в банда, а по-късно към теб било повдигнато обвинение за убийство втора степен. След това обвинението било оттеглено поради липса на доказателства.

— А ние те видяхме в апартамента му преди няколко вечери — заяви Дафи.

— Майната му — процеди заподозряната, провеси нос и уморено поклати глава.

Болд изпита истински триумф. Но лицето му си остана непроницаемо. Безизразно. Уморено.

— С какво те държи в ръцете си, Корнелия? — попита Дафи.

Момичето запелтечи:

— Един видеозапис. От проследяване. Бях седемнадесетгодишна.

— Секс? — попита Дафи.

— Убийство — убедено заяви Болд.

— Не отговаряй! — намеси се Карсмън.

Болд продължи:

— Лестър Гамон. Осемнадесетгодишен. Намушкан седем пъти.

Корнелия Ули се подчини на адвоката си, макар че не сваляше поглед от Болд.

— Кара ме да върша някои неща за него от време на време. И аз изпълнявам.

— Като през онази вечер? — попита Дафи.

— Я си го начукай! — яростно възкликна Ули. — Какво знаете вие за живота на улицата? Нека да ви кажа нещо — там трябва да правиш услуги на хората, ако искаш да те оставят на мира. На улицата всичко е съвсем просто. И опира до първичното оцеляване. Ти и съвършената ти прическа и парфюма, с който си се окъпала… — Тя изгледа Дафи с презрение. — Направо ми се драйфа от теб.

Дафи се изчерви, но впрегна цялата си забележителна воля и сила, за да сдържи гнева си.

— Значи си правила услуги на Фаулър — повтори Болд.

— Като тази история с банкоматите. Да.

— Не казвай нищо повече! — посъветва я адвокатът й.

— Млъквай! — озъби му се Корнелия.

— Не мога да те защитавам, ако…

— Млъквай! — Обърна се към Болд и заговори: — Ходех там, където ми кажеше. И правех онова, което ми нареждаше. — Погледна Дафи. — И ти си права. От време на време ме чукаше. А на мен наистина не ми харесваше особено. Но това не е нещо ново за мен. Той го прави още от времето, когато беше ченге. По онова време имаше много момичета като мен. Ако Кени те арестува, отиваш да работиш при него. И тогава всички обвинения отпадат. Лесна работа. Сега разбирате ли защо се страхувам от ченгетата? Всичко започна, когато бях на петнадесет години и избягах от къщи с една банда. Кени обаче ме хареса. Просто извадих лош късмет. — Тя като че ли се извиняваше на Дафи. — Човек с времето свиква с хората като Кени Фаулър. Защото другата алтернатива е още по-страшна. Именно затова Кени и другите успяваха да ни държат в ръцете си. Защото да правиш услуги на разни хора, е далеч по приятно, отколкото да спиш под мостовете, скрит от вятъра в мукавен кашон. Да се влачиш с отрепките от бандата. Да си инжектираш опасни наркотици. Човек, който не го е изпитал, не може да го разбере.

— Права си — заяви Дафи, която, преодоляла личната си неприязън, се зае да установи някакво разбирателство със заподозряната. А и чудесно знаеше за какво й говори момичето. Приятелката й Шарън бе минала по пътя на Ули. Дафи знаеше всичко за живота на улицата, но нямаше да й го каже, нямаше дори да направи опит да се защити. И Болд й се възхищаваше заради това.