Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Качвайте се — подвикна той.

Илайн бавно се приближи, кракът й стъпи на страничния борд в момента, в който Майкъл освободи съединителя. Ръцете й се стегнаха, тялото й ловко прескочи вратичката и се отпусна на седалката до него.

— Накъде сте тръгнали? — попита тя, без да си прави труда да махне кичурчето коса, спуснало се над очите й.

— Просто на екскурзия — отвърна той. — А вие?

— Бях тръгнала за Капалуа да поиграя малко тенис — отвърна Илайн и сякаш се засрами от думите си.

— Съжалявам, но сега се движим в обратна посока — рече Майкъл, външно напълно ангажиран с шофирането.

— Няма значение — усмихна се тя. — Докъде мислите да стигнете?

— До първото населено място — отвърна той и натисна клаксона преди поредния остър завой. — Освен това трябва да ви заведа у дома… Ако не предпочитате друг начин на придвижване, разбира се…

— Е, едва ли ще мога да се прибера пеш — засмя се тя. — Считам се за добра спортистка, но всеки трябва да си знае мярката.

— В кой хотел живеете?

— Имам къща в долината Иао — поясни тя. — Знаете ли как да стигнете дотам?

— Горе на върха ще свия надясно, вместо да карам направо за Кахулуи. Нали така?

— Точно така.

Илайн замълча, малко стресната от впечатлението, което й правеше този мъж. Знаеше, че не може да си го обясни по задоволителен начин и това я тревожеше. Събитията винаги се ръководят от нещо ирационално и неясно, Илайн твърдо вярваше в това. Като подводно течение, невидимо на повърхността; като космическите сили, оформящи живота на вселената. Дали тези сили не се опитваха да й кажат нещо? Да я предупредят за някаква опасност?

Но какво от това, дори да е така?

— След като не сте турист като мен, вероятно знаете дали кортовете на Капалуа са добри — каза Майкъл.

— Какво?

— Кортовете за тенис — поясни Майкъл и забеляза, че минават покрай малки усамотени къщички и обрасло в гъста зеленина гробище. Наближаваха цивилизацията.

— О — тръсна глава тя. — Добри са — бензиностанция, църква, телефонна кабина. — Бихте ли отбили ей там? Искам да се обадя по телефона.

— Разбира се.

— Партньорът ми на тенис ще се чуди къде съм изчезнала — поясни тя.

Влезе в кабината и набра номера на домашния си телефон. Направи се, че говори нещо в слушалката, макар насреща да звучеше единствено сигналът за свободно.

— Всичко е наред — каза тя, като се настани отново в джипа. — Доста беше разтревожен…

— Вашият постоянен партньор? — попита Майкъл.

— Моят постоянен приятел — спокойно обясни тя.

— Нима не работи? — учуди се Майкъл. — Сега е работно време…

— За него не съществува работно време — засмя се Илайн. — Работи за най-големия «кахуна» на острова — извърна се към Майкъл и попита: — Знаете ли какво е «кахуна»?

Той поклати глава.

— Думата е хавайска, в буквален превод означава магьосник. Шаман, който контактува с духовете на древните хавайски богове.

— А иначе?

— Времената са такива — сви рамене тя. — Подобно на повечето стари думи, и тази се използва в съвсем друг смисъл. Толкова често и толкова отдавна, че младите хавайци едва ли вече помнят истинското й значение… Днес «кахуна» означава баровец. Важна личност.

— Като шефа на вашия приятел, така ли?

Илайн почувства любопитството в гласа му и вдигна глава към острите непристъпни върхове на планината, полузакрити от буреносни облаци.

— Как се казва този «кахуна»? — настоя Майкъл.

— Името му няма да ви говори нищо — махна с ръка тя. — Свийте в онази пряка. Сега карайте направо.

Навлязоха в долината. От двете страни на пътя се издигаше гъста гора.

— Тук карайте наляво.

Спряха пред къщата и Илайн слезе от джипа.

— Искате ли да хапнете нещо? — извърна се към него тя. — Или може би чаша питие?

— Не, благодаря.

— Хайде, елате — протегна ръка тя, лицето й отново се озари от чудесната усмивка. — Вие спасихте живота ми. Добър «джос» 4 4 Японски — съдба, предзнаменование. — Б.пр. за мен, вероятно лош за вас…

— Защо да е лош?

Тя се засмя.

— Защото отсега нататък ще трябва да ме закриляте докато съм жива — на лицето й се появи дяволито изражение. «Или така ми се е сторило?», запита се Майкъл. — Има една японска дума за това понятие… «Гири». Чували ли сте я?

— Да — кимна Майкъл и пое протегнатата й ръка. Изведнъж му се прииска да влезе в къщата, да остане при тази жена. «Гири» е дума, която се използва от Якудза. А шеф на Якудза тук е Ичимада Дебелака. Ако тази жена е свързана с Якудза чрез своя приятел, аз бих могъл да се възползвам от този факт. Пак стратегия. Цуйо би се гордял с мен.“ — Означава непосилно бреме.