Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Какво е това? — пое папката Джонас, стомахът му се сви от тежко предчувствие.

— Прочети го — каза Лилиан и си сипа още една чашка кафе. Извади неизменният си подсладител марка «Икуал» и пусна две таблетки в черната течност. После започна да я разбърква със сребърната лъжичка.

— Господи Исусе! — извика Джонас и объркано вдигна глава: — Лил, но това е…

— Това е истината, Джонас — прекъсна го с равен глас тя. — В ръцете ти е докладът, който се изготвя веднъж на две години по поръчка на баща ми и се отнася изключително за дейността на БЕМТ.

— За пръв път чувам подобно нещо! — избухна Джонас.

— И аз току-що го разбрах — погледна го тя. — Истина ли е това, което пише в този доклад, Джонас? За изнасянето на поверителна информация, за провала на агентурните ни мрежи в продължение на цели шест години?

— Само отчасти, Лил — отвърна разпалено Джонас. — Но то е нормално, просто част от играта… — ръката му се стовари върху папката: — Но това вече е прекалено! Твоят старец иска да ни ликвидира!

— Завинаги — кимна тя. — Това е препоръката в заключителната част на доклада. Препоръка, която баща ми ще направи и устно по време на срещата си с президента, насрочена за началото на идния месец.

— Значи той го е чел и одобрил, така ли?

— Все още не — поклати глава Лилиан. — В момента е в Полша, ще се върне някъде в средата на следващата седмица. Сега не можем да осъществим контакт с него, програмата му е доста претрупана.

Джонас бавно си пое дъх и се облегна назад.

— Защо ми показваш този доклад, Лил? — тихо попита той.

Тя отпи глътка кафе и не отговори.

— Какво се опитваш да докажеш? — изви глава той. — Вече години наред се бориш с Филип и с мен… Да не би да си обладана от фикс-идеята, че можеш да се сравняваш с нас? Знаеш, че това е невъзможно…

— Обратно на общоразпространеното убеждение сред мъжете, жените рядко проявяват желание да бъдат като тях — тихо промълви Лилиан.

— Така ли? — погледна я с недоверие Джонас. — Към какво проявяват желание тогава?

Тя дълго го гледа, преди да отговори.

— Към малко уважение, Джонас — прошепна. — Не е чак толкова много, нали?

— Уважение?

— Да — отвърна Лилиан и насочи поглед към папката в скута му. — Никой, освен мен не би могъл да се добере до този документ… А още по-малко да ти позволи да го прочетеш.

— Какво ще искаш в замяна?

— Нищо — сви рамене тя. — Нали сме нещо като роднини? — допи кафето си и протегна ръка: — Дай ми тази папка.

Джонас неохотно й я подаде.

— Знаеш ли къде са отивали твоите тайни? — попита тя.

— У руснаците — неохотно призна той. — Но не можем да разберем по какъв начин става това…

— Съветвам те да откриеш предателя преди завръщането на баща ми — хладно рече тя. — В момента, в който се запознае с този доклад, можеш да се считаш за безработен. БЕМТ ще бъде разформировано и пръснато из толкова ведомства, че дори ти няма да можеш да го познаеш…

Вратата се отвори, железният майор влезе в кабинета и остави купчина книжа върху бюрото. Излезе, без дори да ги погледне. Лилиан го изчака да затвори вратата и попита:

— Къде замина Майкъл?

Въпросът, от който Джонас през цялото време се беше страхувал.

— Просто замина — отвърна неохотно той.

— Той е мой син, а ти знаеш къде е заминал! — хладно го изгледа Лилиан.

— Така ли?

— Дойде да се сбогува. Не пожела да ми каже къде отива и какво възнамерява да прави. Но аз мога да се досетя — ти си успял да го глътнеш! Точно както навремето глътна и Филип!

— Това не го разбирам — поклати глава Джонас. — Филип правеше това, което иска. Никой за нищо не го е принуждавал.

— Но без теб положително би се занимавал с нещо друго — хладно отбеляза Лилиан.

— С какво например? — ядосано я изгледа Джонас. — С компютърни програми?

— Може би. Но при всички случаи щеше да бъде жив и здрав.

— Не ме обвинявай за смъртта на Филип. И без това имам достатъчно отговорности.

— Бас държа, че е така.

— Това пък какво означава? — внимателно я изгледа той.

— Ти държиш Майкъл в ръцете си — отвърна Лилиан, трудно сдържайки гнева си. — Той може да се обърне за помощ единствено към теб. И чуй какво ще ти кажа, Джонас! Ако го превърнеш във втори Филип, ще направя всичко възможно да си платиш за това!

— Успокой се — разтревожено я погледна Джонас. — Нямам такива намерения — после въздъхна и й разказа всичко. За «завещанието» на Филип, за желанието на Майкъл да потъне в мрачния свят на шпионажа, за мястото, където е заминал. Нямаше желание да го стори, отлично знаеше какво мисли Лилиан за всичко това след смъртта на Филип. Но просто не му остана избор. Особено след като тя му подхвърли секретния доклад, предназначен за бюрото на баща й. Това беше голяма услуга, не можеше да не й се отплати.