Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Майкъл вдигна глава от напечатания на машина текст.

— Излиза, че идеята да го заместя, е била негова — промълви той.

Джонас кимна с глава.

— Тук се споменава за някакво завещание…

— Ето го — Джонас докосна обемистия плик върху бюрото си. — Както виждаш, то е запечатано и ще бъде отворено само ако приемеш да бъдеш негов заместник.

Сърцето на Майкъл се сви от предчувствие за огромно нещастие.

— Виждам, че си готов да го отвориш — въздъхна той. — Явно си сигурен в отговора ми…

— Не, Майкъл — поклати глава Джонас. — Сигурен съм в теб . Баща ти винаги казваше, че си преждевременно развит, сякаш още чувам гласа му: „Майки е по-умен от нас двамата, взети заедно, Джонас. Аз съм сигурен в това, а след време и ти ще го разбереш…“ Пророчески думи, синко, особено при създалите се обстоятелства… — вдигна плика и му го подаде: — Мисля, че наистина е време да го отвориш.

Майкъл го пое, но не направи опит да счупи печатите.

— А Одри? — попита той.

— Одеве ми позвъниха заради нея — въздъхна Джонас. — Още нищо не е разкрито. Но все пак е твърде рано…

— Рано ли?! — възмутено извика Майкъл. — За бога, чичо Сами! Та ние дори не знаем дали е жива!

— Мисля, че е жива, синко — отвърна Джонас. — Дано Бог да я закриля… Баща ти изпълняваше поредната си мисия, но в хода й се е натъкнал на нещо доста особено. Толкова особено, че не е бил в състояние да изпраща редовните си рапорти. Системата за сигурност го изискваше. Враговете вече се опитаха да го докопат чрез Одри. Аз разбрах това едва след като прочетох писмото му…

— Искаш да кажеш, че онзи опит за грабеж не е бил нищо друго, освен опит да пипнат татко чрез Одри, така ли?

— Точно така — кимна Джонас. — Разбира се, не казахме нищо нито на майка ти, нито на сестра ти. Враговете на Филип са искали да отвлекат Одри. Исках да я поставя под неотстъпно наблюдение, но когато разбрах за нападението, баща ти вече беше мъртъв…

— А сега те успяха, въпреки че баща ми е мъртъв — заключи Майкъл. — Защо им е тогава Одри? Каква ценност би представлявала за тях? Не виждам смисъла в подобен акт…

— Това е още едно липсващо късче от мозайката — призна Джонас. — И още една причина да те искам на своя страна. Ти си този, който може да открие какво е станало с Одри и кой е убил баща ти.

— Кои са враговете на татко, чичо Сами?

— Якудза.

— Якудза ли?! — извика Майкъл. — Японските гангстери! Следователно ти знаеш каква е била мисията на баща ми!

— На практика нямам никаква представа — поклати глава Джонас. — Не мога да разбера защо не е споделял с мен абсолютно нищо. Моля се на Бога причините му да са били наистина основателни.

— Искам Одри да бъде тук! — тръсна глава Майкъл и смътно си даде сметка, че пръстите му са потънали дълбоко в кожената облегалка на креслото.

— Аз също — отвърна чичо Сами. — Искам да се върне у дома цяла и непокътната, искам го с цялото си сърце! Хайде, Майкъл, тръгвай по стъпките на баща си! Това е единственият начин да я откриеш!

Майкъл се чувстваше на прага на нервната криза. Мускулите му леко потръпваха, имаше усещането, че току-що е покрил маратонска дистанция. Бавно осъзна, че е задържал въздуха в дробовете си и побърза да го изпусне. После вдигна глава:

— Май вече е време да разпечатам този плик — тихо промълви той.

Прекъсването дойде в най-неподходящия момент. Жожи Таки тъкмо беше повдигнал бялото кимоно с големи, майсторски избродирани сребърни хризантеми и надничаше между привидно срамежливите бедра.

Жожи Таки беше чакал цяла вечер да надникне там. Изтърпя сложната церемония по поднасяне на чая, вечерята под облаци тютюнев дим, безкрайните дебати относно курса на йената и накрая — продължителното, лепкаво сбогуване.

През цялото това време Кико се проявяваше като безупречна домакиня. Церемонията й по поднасяне на чая беше истински шедьовър, по време на вечерята умело забавляваше Кай Чоза, а после даде време на мъжете да говорят за бизнес, въвличайки съпругата му в игрив и безсмислен женски разговор.

В крайна сметка пак Кико съумя да пусне онази малка и деликатна прозявка, която трябваше да приключи очевидно безполезната за господаря й вечеря. Съпругата на Кай Чоза я забеляза, докосна ръкава на мъжа си и двамата си тръгнаха.

Вечерта се оказа пълен провал, помисли си ядосано Жожи. Беше поканил Кай Чоза — водач на клана Чоза, втори по големина в Якудза, с надеждата да го привлече на своя страна в опита да си възвърне господството над клана Таки и да измести брат си Масаши.