Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Защо не искаш да ми помогнеш? — извика с отчаяние Жожи. — В миналото винаги сме били единни срещу Масаши!

— Моля те, Жожи-сан, не искай от мен такива неща — отвърна Мичико с насълзени очи. — Не мога да сторя нищо, не мога да се намесвам.

— Но ти не знаеш какво се е случило — стисна главата си Жожи. — Масаши ме измести най-безцеремонно от мястото на оябун, което ми се полага по право!

— О, Буда! — възкликна тя. Но този факт й беше известен от доста време, знаеше и онова, което Жожи дори не подозираше: че ще бъде в безопасност, ако се държи настрана от всичко, особено от операцията, която вече беше започнала. Последната фаза на една огромна по мащаби и изключително опасна операция, която нищо не можеше да предотврати. И на която, въпреки всичко, тя беше решена твърдо да се противопостави.

— Сега Масаши може да използва средствата на клана както му е угодно. Бизнесът вече е радикално променен, наркотичната мрежа на Масаши действа, парите започнаха да текат от всички страни. Скоро ще ни залеят като потоп. И кланът Таки ще затъне в отвратителната мръсотия на един бизнес, който нашият баща ненавиждаше!

— Как е възможно това? — вдигна вежди Мичико. — Аз мислех, че двамата с Масаши сте се разбрали за всичко.

— Така мислех и аз — горчиво отвърна Жожи. — Но на общото събрание той се опълчи срещу мен. Знаеш колко го бива в приказките, аз не получих възможност дори да отворя уста. Лейтенантите се уплашиха, тъй като смъртта на татко ни остави беззащитни срещу враговете. Подкрепяйки Масаши, тези хора отново се чувстват сигурни. Ще го последват дори в ада, стига да ги помоли за това!

„Което е твърде вероятно да стане“, помисли си Мичико. Импулсивно протегна ръце и Жожи здраво ги стисна.

— Забрави всичко това, Жожи-сан! — настоятелно прошепна тя. — Нищо не можем да направим — нито ти, нито аз. Промяната вече е факт. Не се занимавай с него, нямаш шансове да го победиш. Аз също… Това е нашата карма.

— Но промяната, за която говориш, засяга не само нас, а и останалите членове на фамилията — възрази Жожи. — Например дъщеря ти, внучката ти Тори също. Как е тя? Мъчно ми е за нейното сладко усмихнато личице!

— Добре е — отвърна Мичико и притисна буза до неговата. — Постоянно пита за теб — не искаше Жожи да забележи страха в очите й. Масаши играе една ужасна игра, залозите са високи до небето. Той държи в ръцете си целия клан и битката ще бъде на живот и смърт.

— Дойде време да ти разкрия истината — каза Джонас.

— Истината ли? — объркано примигна Майкъл. Думата му прозвуча странно, като някакъв непознат диалект.

Намираха се в кабинета на Джонас Самартин в сградата на БЕМТ.

— Да, истината — повтори Джонас.

— А какво беше това, което ми разказваше досега?

— Скъпо момче — въздъхна Джонас. — Ти си ми по-близък от син. Знаеш, че никога не съм се женил и нямам деца. Вие с Одри сте ми скъпи като моя плът и кръв. Не е необходимо да ти го казвам…

— Така е, чичо Сами — кимна Майкъл. — Винаги си се грижил за нас, винаги си ни закрилял. Съвсем скоро признах пред Одри, че винаги съм те считал за Нана, овчарското куче от „Питър Пан“…

— Приемам това като голям комплимент, синко — усмихна се Джонас.

За момент запазиха мълчание. Името на Одри събуди отново страховете в душите им. Не знаеха какво е станало с нея, не знаеха къде се намира.

После иззвъня телефонът и Джонас вдигна слушалката. Каза няколко тихи думи и затвори. Тягостният момент отмина и той отново беше в състояние да говори.

— Според мен баща ти е знаел, че ще бъде убит — твърдо рече Джонас и погледна Майкъл право в очите. — Давал си е сметка за голямата опасност, в която се е намирал. Един ден преди да научим за смъртта му, аз получих едно пакетче по специален куриер, изпратено от Япония. До момента ни е известно единствено името на компанията в Токио, която е осъществила тази услуга. Пакетчето им било предадено от японец и това е всичко, което знаят. Не разполагаме с име, а описанието му е толкова бегло, че не става за нищо.

Джонас вдигна един голям плик от бюрото си, заедно с прегънат на две лист хартия.

— Във всеки случай изпращачът е бил баща ти — продължи той. — Вътре беше това писмо. В него ми заръчва да разговарям с теб, в случай че наистина бъде убит.

— Да разговаряш с мен ли?

— Да. И аз изпълних молбата му.

— Дай да видя това писмо, чичо Сами.

Джонас въздъхна и му подаде писмото, дланта на дясната му ръка пробяга по лицето, сякаш искаше да изтрие от паметта си всички събития от последните дни. Някак изведнъж се превърна в стар и уморен човек, който просто мечтае за почивка.