Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Всичко това свърши преди две седмици, когато най-сетне успях да го унищожа. Не бях разчитал на най-близкия му съюзник, надживял го само с няколко дни. Подцених сериозно уменията на Филип Дос. Именно той отмъкна свещената катана на Джибан преди години. И какво беше сторил с нея? Беше я дал на сина си Майкъл.“

Ръцете на Козо Шина се свиха в юмруци. Никога не би разбрал каква е съдбата на катаната, ако един сенсей в Париж не я беше познал случайно. И не беше имал добрата идея да позвъни на Масаши. „Вземи я обратно, на всяка цена“, беше му заповядал Шина.

Чуруликането на птиците зад стъклото беше сладко и омайващо, но Козо Шина не го чуваше. Храната пред него изпускаше приятен аромат, но Козо Шина не го усещаше. Първите розови цветчета на дюлите бяха прекрасни, но Козо Шина не ги виждаше. Той все още не притежаваше катаната на принц Ямато Такеру.

Още един факт, не по-маловажен от липсата на свещената сабя, тревожеше съзнанието му. Беше откраднат документът Катей на Джибан. В него подробно бяха описани всички стъпки на Общността на десетте хиляди сенки за възвръщане величието на Япония, за бавното, но сигурно възстановяване на военната й мощ, за твърдото й намерение да завземе огромната територия на Китай с външна помощ или без нея…

Попаднал в ръцете на врага (например на президента на Съединените щати), документът Катей щеше да означава смъртна присъда за Джибан. Това трябва да бъде предотвратено. Общността трябва да изпълни свещената си цел — възвръщане величието на Япония, навлизането в нова и славна епоха за Страната на изгряващото слънце. В която тя вече няма да бъде зависима от чуждестранния петрол и останалите енергийни ресурси, когато ще бъде силна и независима. Ето защо документът Катей трябва да се върне.

Силните пръсти на Козо Шина се стегнаха около коленете му. Все още не можеше да разкрие загадката около смъртта на Филип Дос. Ако американецът беше оцелял, хората на Масаши положително щяха да го заловят. Уде беше на крачка от успеха преди Дос да изчезне. А после беше намерил смъртта си в Мауи. От чия ръка? Козо Шина не знаеше и това го тревожеше. Защото означаваше намеса на нова, неизвестна сила в сложната игра.

„Скоро свещеното оръжие ще се върне при мен, успокоително помисли той. Това ще стане с несъзнателната помощ на Масаши Таки. Същото ще се получи и с документа Катей. А после мечът на японския дух ще излезе от ножницата си и моята задача ще бъде изпълнена. Япония ще бъде могъща световна сила, ще бъде в състояние да съперничи дори на Съветския съюз и Съединените щати.“

Майкъл имаше чувството, че мракът никога няма да се вдигне.

— Одри!

Екотът на църковни камбани бавно го изтръгваше от дълбокия унес.

— О, Господи! О, Господи!

Главата му кънтеше. Искаше да се отърве от този звън, да продължи дълбокият, сякаш вечен сън.

— Няма я!

Светлина, остра като натрошени късчета стъкло, прониза очите му.

— Няма го милото ми дете!

Той изпъшка и дойде на себе си, главата му се въртеше.

Наведен над него, чичо Сами яростно го разтърсваше.

— Майкъл, Майкъл! Какво стана?

Църковни камбани и бамбукова флейта. Странна, неземна мелодия, подчертавана от невидими ударни инструменти.

— Майкъл! Чуваш ли ме?

— Да.

Мракът бавно започна да се разпръсква, главата му се проясняваше.

— Къде е Одри? За бога, Майкъл! Какво стана?

— Не знам… — с мъка отвърна Майкъл. Главата адски го болеше, вероятно от действието на химикала.

— Как така не знаеш?

Лицето на майка му потрепваше от напрежение.

— Позвъних на Джонас и той веднага пристигна! Каза да не викаме полицията — пристъпи напред и попита: — Добре ли си, скъпи?

— Да — отвърна Майкъл и измести очи по посока на Джонас: — Колко време съм бил в безсъзнание?

Приклекнал до него, Джонас вдигна глава:

— Около четиридесет минути… Нали преди толкова ми се обади, Лилиан?

Майката кимна.

Майкъл бавно огледа кабинета. Сякаш е преживял ураган, помисли си той. Счупени лампи, прекатурени столове, разпилени по пода книги.

— Господи! — тежко въздъхна той и започна да се надига. В момента, в който изгуби равновесие, видя цепнатината на килима. Беше права, дълбока и равна като хирургически срез. Къде ли ми е катаната, запита се той. Какво се случи с Одри, Господи?

— „Мичи“ е пътят, който избрах — каза жената. — Но сега се препъвам по него…

— В днешно време всичко е опасно — каза Мичико, заела се с почистване на градината. — Тайните на клана Таки, развитието на самата Япония. Младото поколение е обезверено, то вече не разбира смисъла и значението на краткосрочните и дългосрочните цели. Всичките прибягват до крайности.