Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Японският народ погребваше мъртвите си. Едновременно с това вече започваше да изпълнява задачата, която си беше поставил — да забрави нещастията на войната, да обърне гръб на грешките, допуснати в миналото, да започне изграждането на нов живот върху пепелищата.

Генерал Дъглас Макартър също имаше своя задача — да „пренасочи“ развитието на следвоенна Япония. Този термин се съдържаше в свръхсекретните директиви, държани под ключ в писалището на президента Труман. Той означаваше не само възстановяване на японската икономика, но и развитието й в строго съответствие с американските интереси. Реализацията на този план беше представена пред обществеността с красивото и звучно определение „демократизация на Япония“. В него бяха включени няколко основни момента: нова конституция, децентрализация в управлението на страната, окончателно скъсване с милитаризма и ликвидация на огромните „дзайбацу“ — фамилните индустриални конгломерати, изградили цялата мощ на предвоенна Япония. А също и задълбочено прочистване на частния и държавния сектор от ляво настроени елементи и сурови наказания за военнопрестъпниците.

Парламентът, намиращ се под пълния контрол на привържениците на Тожо, бързо „се освободи“ от милитаристично настроените си членове. Филип и Джонас очакваха всеки момент да започне дългоочакваната ликвидация на „дзайбацу“, но тя все се отлагаше.

Една сутрин им беше заповядано да се явят в канцеларията на полковник Силвърс. Както обикновено бяха посрещнати от Дейвид Търнър, един от адютантите на полковника. Беше висок и слаб човек с очила и открито, малко аскетично лице. Жените очевидно го считаха за загадъчно, тъй като Филип често го беше виждал в компанията на доброволки от Женския корпус, както и на няколко служителки в администрацията на самата ЦРГ. За разлика от повечето свои колеги, Търнър очевидно предпочиташе американките пред огромното разнообразие от японски момичета, вадещи си хляба в процъфтяващите нощни заведения на Токио.

Размениха си поздрави. Доста хладни от страна на Филип и Джонас, които, подобно на всички строеви офицери, трудно скриваха презрението си към щабните плъхове.

Търнър ги въведе в кабинета на полковник Силвърс и безшумно затвори вратата зад тях. Седнаха на обикновените дървени столове пред бюрото и Силвърс мълчаливо им подаде по една папка с шифровани материали. През цялата война Специалните части действаха анонимно и именно на това се дължаха немалките им успехи. Сега вече имаше мир, но това беше още една причина за дълбокото засекретяване на дейността им.

— „Дзайбацу“ все още притежават огромна власт в тази страна — каза полковник Силвърс. — В това няма нищо чудно, тъй като те са стари и утвърдени търговско–промишлени концерни, притежавани от най-влиятелните фамилии.

Според нашите оперативни данни голяма част от японската бюрократична машина се занимава с прочистване на архивите. Докато ние изграждаме механизма на окупационната власт, те са заети да отстранят всички компрометиращи материали срещу своите най-могъщи индустриалци и милитаристи.

Разбира се, ние не притежаваме преки доказателства за това. Но самият факт, че военните трибунали не могат да отправят обвинения срещу нито един от ръководителите на военно–промишления комплекс, говори ясно за добрите резултати от тяхната работа. От всичко това следва логичното заключение, че често ни е трудно, а дори и невъзможно, да предадем на съд виновниците за милитаризацията на страната… От материалите в тези папки ще научите имената и точния брой на престъпниците, които трябва да бъдат елиминирани. Нито ние, нито японският народ, имаме право да проявяваме снизхождение към военнопрестъпниците, които всячески се стремят да се интегрират с новото общество на следвоенна Япония. Онова общество, което трябва да изградим тук по поръка на нашия президент. И това се отнася с особена сила за онези престъпници, които все още са недосегаеми за военните трибунали.

Силвърс извади лула и кожена торбичка с тютюн.

— Понякога демократичните процеси се нуждаят от известна… хм… неконвенционална подкрепа — промърмори той и дръпна ципа на торбичката. — Въпросните индивиди не могат да бъдат отстранени по общоприетата, известна на цялото общество процедура… Което означава, че трибуналите са безсилни.

Чашката на лулата беше натъпкана с тютюн, запалката щракна, ароматни кръгчета дим се издигнаха във въздуха.