Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Джонас Самартин свали очилата със златни рамки от носа си и стана да го посрещне.

— Точно навреме, Майкъл — протегна ръка той и го поведе към заседателната маса. — Заповядай, седни.

Майкъл се подчини и хвърли кратък поглед на хората около масата. Веднага разбра, че тук се водят сериозни преговори. Със смайване откри, че познава почти всички присъстващи, поне по лице. Четирима бяха японци, очевидно някаква официална делегация. Ръководеше я Нобуо Ямамото, президент на корпорацията „Ямамото Хеви Индъстриз“ — водещ производител на японски автомобили и самолетни двигатели. Доколкото можеше да си спомни, фамилният концерн Ямамото е бил създаден още преди Втората световна война и е бил основен производител на революционно новите за времето си двигатели, с които бяха оборудвани всички японски бойни самолети. Разбира се, днес времената бяха други, но това едва ли се е отразило на просперитета на тази корпорация.

Другият известен японец в делегацията, беше президент на най-голямата електронна компания. Майкъл го позна благодарение на факта, че съвсем наскоро „Интернешънъл Хералд Трибюн“ беше публикувал статия за нов електронен чип, разработен от тази компания. В статията се споменаваше и за напрегнатите отношения на фирмата с американското правителство, решило да повиши импортните такси именно заради прекалено големия й внос в страната.

Присъстващите около масата американци бяха не по-малко известни. Майкъл сведе поглед към листа хартия, който Джонас плъзна към него, и се зае да сверява имената върху него с лицата на присъстващите. Тук бяха двама членове на правителството, заместник-министърът на отбраната, председателят на Сенатската подкомисия по външна търговия и колегата му от Комисията по външните работи. А двамата, които Майкъл позна без консултация със списъка, бяха съветници на президента по международните отношения. В момента говореше по-младият от тях:

— … Разполагаме с неопровержими доказателства, че някои японски фирми заливат американския пазар с полупроводници на дъмпингови цени. Не обвинявам директно никой от присъстващите тук, но моля да обърнете сериозно внимание на този факт. Ако тази незаконна практика не бъде прекратена веднага, Конгресът ще бъде принуден да вземе съответните мерки.

— Това е вярно — подкрепи го председателят на Комисията по външните работи. — И двете камари на Сената са единодушни по този въпрос. Готвим се да предложим драстични изменения в закона за митата и тарифите, за да защитим американските производители, които страдат от японския дъмпинг.

— Конгресът е длъжен да изпълнява волята на американския народ — добави човекът от Камарата на представителите. — Върху нас се оказва огромен натиск. Сенатори и конгресмени са сериозно загрижени за паниката, която цари сред производителите на електроника в САЩ. Аз съм депутат от Илинойс — един от щатите, които са най-тежко засегнати от японската инвазия и с най-висок процент безработни в бранша.

— Моля да ме извините за прекъсването, но според мен приемането на подобни закони неизбежно ще постави страната ви в икономическа изолация — обади се Нобуо Ямамото. — А това, простете за откровеността, на този етап от своята история Съединените щати просто не могат да си позволят. Огромният търговски дефицит, породен от продължаващия и до този момент спад в американския износ, ще стане просто непоносим. Протекционистичните мерки ще доведат до ново свиване на този износ, при това за ЦЯЛАТА гама на експортната ви листа — Ямамото имаше открито, почти квадратно лице, украсено от къса стоманеносива коса. Рунтавите му вежди бяха снежнобели, също като късо подрязаните му стачки. Говореше кратко и ясно, никак не се притесняваше от трудното произнасяне на съгласните „р“ и „л“ — нещо характерно за всички японци, изучавали английски в родната си страна.

— Трудностите, които преживява американската икономика днес, не са тайна за никого — продължи Ямамото. — Преди години, когато ние все още правехме първите си стъпки в експорта, вие изнасяхте огромни количества селскостопанска продукция и това беше достатъчно, за да държите главата си над повърхността. Редовните доставки на пшеница и царевица за страни като Индия, Китай и Русия компенсираха изцяло загубата на вътрешните ви пазари, постепенно завладяни от висококачествена японска продукция, особено в областта на електрониката и автомобилостроенето. Някога вие си осигурявахте охолен живот единствено благодарение на факта, че изхранвате половината свят. Но нещата се промениха. Вие изнесохте навън толкова много технологии, че изгубихте най-добрите си клиенти. А днес, принудени да субсидирате собствените си фермери, вие продавате излишъка от селскостопанската си продукция на смешно ниски цени.