Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Шина изчака изискваното от приличието време, кимна с глава и смени темата.

— Но въпросът за това, което е откраднато от теб, продължава да стои.

— Да, откраднатото все още липсва — намръщи се Масаши.

— Чух, че Филип Дос е умрял.

— Да, загинал е при автомобилна катастрофа на Хавайските острови. Изгорял напълно. Станало е два дни преди смъртта на брат ми Хироши. За втори път бяхме на крачка от успеха и наистина щяхме да пипнем Дос. Моят помощник-оябун в Хавай — Ичимада Дебелака, съобщи навреме за пристигането на Дос в Мауи. Дадох му заповед да го залови. За съжаление катастрофата сложи край на операцията.

— А документът Катей? И той ли изгоря в пламъците?

— Възможно е.

За пръв път старецът прояви признаци на раздразнение.

— Но е възможно и обратното, нали? — изръмжа той. — Трябва да открием истината, Масаши. Ако този документ попадне в неподходящи ръце, с нас ще бъде свършено. Десетилетия внимателно планиране отиват на вятъра. А вече сме на прага на победата. Трябва ни месец, най-много два. И светът ще бъде променен завинаги!

— Ичимада Дебелака твърди, че нищо не е оцеляло при онзи пожар.

— Е, и?

— Какво е, и?

Шина приключи с лимона и почисти каменната плоча пред себе си. Над главата му запя птичка и той търпеливо изчака звънливата й ария. Сякаш и тя участваше в разговора. После тихо въздъхна и каза:

— Повърхността на водата се вижда лесно в лунна нощ. Всеки може да го стори. Но когато времето е лошо и луната я няма, за откриването на водата са необходими други, по-различни умения — стиснала остатъците от лимона, ръката му започна да чертае концентрични окръжности по камъка. Една, втора, трета…

— Нима не си мислил по този въпрос, Масаши? Филип Дос ти открадна документа Катей. Ти изпрати хората си да го преследват. Търсиха го цяла седмица. Преди три дни напипаха следите му. Ти изпрати Уде и той почти успя да го залови. Но Дос се измъкна в последния момент и изчезна. Появи се отново в Хавай и там умря при автомобилна катастрофа.

— И какво от това?

— Ще ти кажа — отвърна Шина и повтори третата влажна окръжност, която беше начертал върху камъка. Тя стана по-ясна и по-дебела от останалите. — Не ти ли мина през ума, че някой друг се е добрал до Филип Дос преди нас? Ти изпрати Уде да го открие, а не да го убие. Поне докато не каже къде е скрил документа. Но сега Дос е мъртъв и вече не може да каже това. Затова отново питам: къде е документът Катей? Дали е изгорял при катастрофата заедно с Дос? Дали Дос не го е предал на някого? Може би на сина си? Дали не го е докопал твоят човек Ичимада? — черните очи на Шина се забиха като свредели в лицето на Масаши: — Не е нужно да ти обяснявам колко е ценен този документ. Ако е попаднал в ръцете на Ичимада, той положително ще го използва. Може да ни поиска каквото му хрумне, за да ни го върне. Дори прекратяване на изгнанието му в Хавай. Така е, нали?

Масаши смръщи вежди и дълго мисли. После тихо каза:

— Уде.

— Правилно — кимна Козо Шина. — Изпрати Уде в Хавай при Ичимада Дебелака. Онзи познава Филип Дос от много години, кой знае — може да са били дори приятели… Виж това — извади малка черно-бяла снимка и я побутна към Масаши. Беше направена с апаратура за заснемане от далечно разстояние, като тези, които се използват в шпионажа.

Масаши се втренчи в лицето на Майкъл Дос. Значи Шина е поставил под наблюдение и сина на Филип Дос, който живее в Париж? Да, по всичко личи, че е точно така. Побутна снимката към Уде:

— Това е Майкъл Дос.

Едрият мъж мълчаливо кимна с глава.

— Трябва да стигнем до дъното на тази история и веднъж завинаги да я ликвидираме — настоятелно каза Козо Шина. Очите му се забиха в лицата на двамата мъже. — Трябва да си върнем документа Катей, независимо на каква цена!

Изпънал се на леглото в някогашната си спалня, Майкъл слушаше как клоните на дърветата драскат по стената на къщата. Също като в детството.

Преди няколко години баща му беше монтирал външно осветление, предназначено за допълнителна сигурност. Сега ярките лъчи на мощните лампи се промъкваха през гъстите листа и рисуваха странна мозайка по тавана.

Напразно се опитваше да се успокои. Тук беше царството на спомените. Много неща останаха неизказани, много мъка не намери пътя към облекчението. Мислеше за всички онези неща, които искаше да сподели с баща си, до така и не го стори. Може би за повечето деца това беше едно малко удоволствие, но дори и то му беше отказано. Даваше си сметка, че това не се дължеше на лоши отношения между него и баща му. Те просто не поддържаха никакви отношения.