Джон Кларксън - Единствен изход

Оказа се, че трябва да шофира по тесен път, с недостатъчно пространство дори за една кола, камо ли да се разминат две. Някои от участъците бяха оградени от двете страни с живи плетове, които скриваха видимостта и те не знаеха каква кола ще изскочи срещу тях зад поредния завой. Това беше неудобство, но когато наближиха къщата, пътят отново се разшири. Пейзажът наоколо го задоволи. Пусти полета — мочурища — обграждаха къщата от всички страни. Полето на изток се пресичаше от магистрала М11, на около километър разстояние. На север и запад то беше открито по протежение на близо два километра и в далечината се забелязваха други къщи и селскостопански постройки. На юг се издигаше заоблен хълм, отвъд който, на около триста метра разстояние, течеше река Кам. От другата страна на тясната рекичка отново се простираха пусти полета.

Девлин остана доволен. Ако някой се приближеше, той и останалите щяха да го забележат от разстояние.

Девлин още веднъж озадачи Ани и Елизабет, като обиколи около къщата и след това пое обратно по пътя.

— Къде е най-близкият град? — попита той.

— Мисля, че Бартън на изток или Тръмпингтън на запад. Тръмпингтън е малко по-близо.

Девлин се насочи на запад по местните пътища, докато не стигна до първите къщи в покрайнините на Тръмпингтън.

— Сега пък какво търсиш? — попита го Ани.

— Някое хубаво малко тихо хотелче „В & В“, където да мога да наема стая.

— Няма ли да останем в къщата?

— Да, но ще ни трябва друго местонахождение за полицията.

— Защо?

— Те ще искат да разберат къде се намираме. Ще трябва да им подхвърля някаква информация, иначе няма да ни съдействат.

Ани не разбираше съвсем за какво говори Девлин, но реши, че не би трябвало да я интересува толкова. Тя се отпусна на седалката и реши да го остави да прави каквото смята за необходимо.

След петнадесет минути обикаляне из града, Девлин забеляза това, което търсеше. Той вкара колата в паркинга на някакъв малък хотел. Каза на останалите да го почакат и влезе вътре, взел в ръка пакета с покупката, която беше направил в Харлоу.

След петнадесет минути се върна в колата.

Един тъничък глас от задната седалка попита:

— Какво направихте, сър?

Девлин се извърна и видя втренчената в него Елизабет. Тя за пръв път от толкова време се бе обърнала направо към него и Девлин не знаеше какво да й каже. Сякаш за да го улесни, тя отново попита:

— Какво направихте там вътре, сър?

— О, просто исках да видя как е.

— Какво стана с пакета?

— Оставих го в една от стаите.

— Нарочно ли?

— Да.

Елизабет сякаш искаше да му зададе още въпроси, но не го направи. Девлин разбра, че тя се сдържаше, защото искаше да бъде учтива. Разбра също така и че малкото момиченце схващаше повече неща, отколкото си бе мислил.

Поеха мълчаливо назад към селската къща. Това осигури време на Девлин да прецени шансовете си да опази живота на Ани и Елизабет.

Беше заложил на полицията. Но ако Уолдрън не успееше да пробие в следващите два дни, той трябваше да бяга надалеч, и то бързо. Девлин прецени как могат да се измъкнат, още докато влизаха в двора пред лицевата фасада на къщата.

Докато Елизабет изчакваше отпред с Девлин и Бен, Ани намери ключа на задната веранда и отключи вратата, стигна до предната врата на старата каменна селска къща и ги пусна да влязат. Докато чакаха, Елизабет стоеше плътно до Бен.

Ани бързо се зае да разчисти останките от храна, да отвори прозорците и да приведе дома в подходящ за пребиваване вид. Тя подкани Елизабет да й помогне и детето с радост се залови за работа.

Основната част на къщата се състоеше от просторна дневна, трапезария и кухня. Задната врата на кухнята се отваряше към дървена веранда, която гледаше към мочурището. В далечината се виждаха купи люцерна, както и безцелно пристъпващи насам-натам преживящи крави.

На приземния етаж имаше още три спални и баня, допълнително достроявани.

Бен изчезна в най-отдалечената спалня и пусна кожената торба на пода. Измъкна „Мосберг“-а си и го прегледа. Зареди един дългоцевен пистолет „Колт Питон“ 357 мм, приготви патрондаш с по шест гилзи с различен заряд за пушката, после извади малка „Берета“ калибър 22 и я зареди. Девлин беше изхвърлил „Грендел“-а на югославяните, преди да влезе в Хийтроу, затова Бен измъкна за него 9 мм „Глок“ 17 и се погрижи пълнителят му да е зареден.

Девлин намери телефона в кухнята и набра номера на участъка в района на моста Тауър. Помоли за Уолдрън и зачака операторът да прехвърли разговора.