Джон Кларксън - Единствен изход

— Добре. Ще разбера къде се крие — отвърна Уолдрън.

— Мога ли да бъда сигурен в това?

— Да. Определено. Е, ще я приберете ли?

— Ще го обсъдим.

— Какво още искате да научите?

— Преди всичко, ние определено няма да сме в състояние да се погрижим за нея, докато процедурата тече. Обикновено го правят вашите хора. Вие от кой участък сте?

— Тауър. Ние сме твърде незначително полицейско подразделение, за да можем да осигурим защита на свидетели.

— Ако е за кратко време, няма да са необходими много хора.

— Освен това ме притесняват някои проблеми по сигурността. От нас изтича информация към престъпниците.

— От ваша страна?

— Да.

— Значи за това не ви се доверява.

— Така е.

— О, добре. Лош късмет, значи.

— Да. Ситуацията е трудна. Милтън не ви ли каза, че случаят не търпи отлагане.

— Да, но на Милтън много не може да се вярва. За него всеки случай е спешен. И за какво може да свидетелства тя? Дали случаят ще приключи в съда?

— Абсолютно. Бих казал, че това ще бъде делото на годината. Може би най-голямото в кариерата ми.

— Звучи ми убедително.

— Аз наистина съм убеден.

Уолдрън отвори служебната си чанта и извади оттам папка. Постави една след друга две страници пред Макдермот.

— Това са резюметата, които съм нахвърлял набързо за двете криминални групировки. Едната е съставена от ямайски ярдита, жестока банда главорези, които изглежда в момента оглавяват търговията с прах. Разговарях тази сутрин с офицера от разузнаването в Хакни. Той продължава да ми изпраща информация за тях. Вече знаем, че те са отговорни за садистичното убийство на съпруга на моята свидетелка.

— Садистично?

— Отсекли са главата му с мачете.

— Красота.

— А разузнаването в Хакни е убедено, че те са замесени в поне още две убийства и няколко улични престрелки. Също така в две нападения. Определено са много опасни.

Уолдрън посочи втория лист.

— Това пък е, което знаем за една югославска група, понастоящем базирана в Лондон — по-точно в Сохо. Срещу тях нямаме много доказателства, но съм събрал някои факти, плюс онова, което знам отпреди. Изглежда имат сериозни намерения да се намесят в търговията с дрога. Също така се занимават с проституция и с продажба на автоматично оръжие. Перат сериозно количество пари в Сити в момента. Няма съмнение, че те имат намерение да изградят тук своя база, от която да предприемат мащабни криминални операции. Както вече казах, не разполагаме с достатъчно информация за тях, но ми се струват много по-опасни от ярдитата. Вчера заранта са изстреляли над двеста патрона с куршуми голям калибър в опита си да убият моята свидетелка и нейния телохранител.

— Значи става дума за същите типове?

— Да.

Интересът на Макдермот видимо се бе повишил. Уолдрън реши да натисне още повече.

— Да, това са хората, с които си имаме работа. Мисля, че случаят вече е стигнал до вътрешния министър. Открива се много добра възможност. Да се направи удар, искам да кажа.

— Да, разбира се. Вчера това е предизвикало голяма бъркотия.

— Това е само началото. Най-лошото е, че в момента тези две групировки действат заедно.

— Гадост.

— Ммм. Опасявам се, че сте прав.

— А не споменахте ли за някакъв телохранител? Тази жена си има телохранител?

— Да. Както казах, нейният мъж е бил убит от ярдитата. След това тя е наела човек, който да я пази. По-точно, един американец. Има доста сериозни акредитиви.

— Сигурно си знае работата, след като са изстреляли по нея двеста патрона и тя е все още жива. Как е успял да се справи?

— Ще ви изпратя доклада, ако се интересувате.

— Как се е замесила във всичко това?

— Дрога. Мъжът й е участвал в сделки с кокаин с ярдитата. Всъщност, той е бил посредникът, който е снабдявал югославяните. Предположението ми е, че сега югославяните ще работят директно с ярдитата. Те разполагат с парите. Подозирам също, че част от заплащането на дрогата ще става в оръжие. Не мисля, че ще бъде добре за когото и да било, ако снабдят ярдитата с АК-47.

— Никак.

— Моята свидетелка ще бъде изключително полезна да осъдим и да тикнем в затвора всички онези, които успеем да заловим.

— Тя ще се яви ли?

— Мисля, че си дава сметка. Та това е единствената й надежда да оцелее.

— Разбирам.

Уолдрън наблюдаваше вглъбения в размисъл Макдермот. Беше пуснал стръвта и чакаше. Накрая Макдермот се реши. Беше захапал въдицата.

— Разбира се, трябва да се срещна с нея. Лице в лице.